Победата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на референдума на 16-ти април се определя от много наблюдатели като тревожна стъпка по пътя към автокрацията. Вотът даде на Ердоган всеобхватни нови правомощия. Турската лира, държавните ценни книжа и фондовите борси обаче се засилиха след резултатите, коментира The Economist.
Тази развръзка напомня, че връзката между пазарите и демокрацията не е съвсем стабилна.
В Турция инвеститорите може и да са се страхували от сътресения, ако предложението на Ердоган не мине. Старо, макар и сравнително надеждно, правило е, че инвеститорите не харесват несигурността. В началото на мандата на Ердоган, когато той бе либерал демократ, икономическият растеж бе бърз, а трансформацията му в нововъзникващ автократ не отблъсна инвеститорите. Откакто дойде на власт пазарът в Истанбул отчита ръст от 760%.
Авторитарно правителство може да осигури сигурност поне в краткосрочен план. През 1922 г., когато Мусолини поема властта в Италия, фондовият пазар отчита възвръщаемост от 29%, а доходността по държавните облигации е 18%, сочи Майк Стонтън от London Business School. Изборът на Хитлер през 1933 г. води до възвръщаемост на акциите от 14%, а по облигациите – от 15%.
Най-развитите икономики в света са по-често демокрации и са по-отворени към търговията и чуждите инвестиции. Както показва Китай обаче, със сигурност е възможно да се генерира бърз икономически растеж без демократична система. Фондовият пазар в Китай (заедно с този в Хонконг) е сред най-добре представящите се през този век.
Ако се върнем 100 години назад, инвеститорите биха били доста подозрителни към демократичните правителства. Светът преди 1914 г. се доминира от правителства с ограничен вот на гласоподавателите, където валутите са обвързани със златния стандарт отчасти, за да се защитават кредиторските класи от опустошителната сила на инфлацията. Идването на масовата демокрация след 1918 г. е последвано от бум през 20-те години, но след това – от Голямата депресия, срив на фондовия пазар и изоставянето на златния стандарт.
Демокрациите може да действат като политики, които не са благоприятни за пазара. Интересите на обикновените гласоподаватели и международните инвеститори не винаги съвпадат. Ако избирателите подкрепят търговски мита, национализация или по-високи данъци за компаниите и лицата с високи доходи, то тогава фондовите пазари и валутите вероятно ще пострадат.
Големият бичи пазар през 80-те и 90-те, от друга страна, съвпада с политическите движения за намаляване на регулациите, по-ниски данъци и свободно трансгранично движение на капиталовите потоци. След падането на Берлинската стана много бивши комунистически страни приватизират държавните си компании и отварят местните си фондови пазари. В много страни инвеститорите могат да са сравнително спокойни за това коя партия ще спечели управлението. Икономически реформи са били прокарвани и от Бил Клинтън, Герхард Шрьодер и Тони Блеър – все лявоцентристки политици.
Средата обаче се променя. Има забележителни прилики между изборите в САЩ и референдумите във Великобритания и Турция. И при трите държави избирателите са разделени, а маржът на победа е тесен. И в трите победилата страна привлича подкрепа от селските райони и малките градове, а не от големите градове. И в трите случая победителят пренебрегва малката преднина на печелившия вот и твърди, че има мандат за радикална политическа промяна.
Демокрациите работят най-добре, когато има малък консенсус, а изгубилите избиратели са готови да приемат поражението като легитимно. Но това е по-трудно, когато идеологическите разделения са остри, а избирателните системи създават резултати тип „победителят прибира всичко“. Във Франция например на балотажа за президент гласоподавателите може би ще избират между крайно десен и крайно ляв.
Това вероятно ще доведе до по-радикални политически промени от типа, които пазарите смятат за тревожни. Генералната промяна е към по-авторитарни, по-националистически политики, които се харесват на избирателите с жизнени стандарти в застой. Този процес може да създаде верижна реакция: националистическите политики в една страна могат да предизвикат нежелана реакция сред съседите и търговските партньори. Инвеститорите може и да вярват, че някои от тези авторитарни лидери ще наложат политики, които харесват в краткосрочен план – намаляване на данъците например. Но в дългосрочен план това е развитие, което би трябвало доста да ги разтревожи.


От полицията във Варна отговориха на обвинения към КАТ
Предупреждават за опасности в планините
Огнеборците потушиха 47 пожара през последното денонощие
"Войната" по пътищата взе нови три жертви за денонощие
Без ток във Варна на 8 декември 2025
Тайландски удари с F-16 разклащат мирния план на Тръмп в Камбоджа
Петролът се стабилизира с фокус върху покупките от Индия и атаките на Украйна
OpenAI се превръща от спасител на фондовия пазар в бреме
Търговският излишък на Китай надхвърли $1 трилион след възстановяване на износа
От 2600% печалба до 86% унищожение: най-горещата крипто сделка се срина
Знаете ли какво крие BMW X5 (E53) в резервната си гума?
Новият Mercedes-Benz GLB получи радикален дизайн и технологии
Как да използваме Google Maps без интернет
Repsol направи розово гориво за всички автомобили
Ландо Норис е новият шампион във Формула 1
Доц. Ангел Кунчев: Грипът вече доминира над COVID, пикът ще е през януари
ПСС: Условията в планините не са подходящи за туризъм
Плевнелиев: Царят, Борисов и Горанов помогнаха най-много за еврото
Банско е най-предпочитан от студентите, от 129 до 229 лв. са пакетите
Кризата с боклука в столичния район "Люлин" се превръща в бедствие СНИМКИ
преди 8 години КОМЕНТАРЪТ Е ИЗТРИТ ЗАРАДИ НАЛИЧИЕ НА ОБИДНИ КВАЛИФИКАЦИИ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години "Главният военен прокурор на #РаSSия попаде оставка. Сергей Н. Фридинский е човекът, пряко отговорен за военните престъпления извършвани от руската армия по заповед на Путин в Украйна, в Сирия, в Грузия и в Чечня. Фридинский е на този пост от 2006 г до сега. Оставката му днес е абсолютно неочаквана и ще бъде интересно да се знае защо я подава точно сега и има ли някаква връзка с работата на международния съд в Хага, относно руските военнопрестъпления. "http://***.kp.ru/online/news/2723831/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар