Централната банка на Норвегия призова за разумно харчене от петролния фонд

Продължителният ръст в харченето на средства от петролния фонд на Норвегия трябва да бъде спрян, за да се защити суверенния фонд на стойност 900 млрд. долара. Това заяви управителят на норвежката централна банка Ойстейн Олсен, цитиран от Bloomberg.

Суверенният фонд на Норвегия е най-големият в света и сега разходите от него възлизат на 20% от бюджета и 8% от Брутния вътрешен продукт (БВП).

„При това високо ниво на разходи от петролния фонд съществува риск от рязко понижение на капитала във фонда“, каза Олсен по време на годишното си изявление в Осло в четвъртък. „Това може да се случи, например ако глобална рецесия предизвика спад в петролните проходи или пък при ниска или отрицателна възвръщаемост по капитала на фонда“, допълни той. 

Очаква се тегленията от фонда от страна на правителството да скочат с около 25% тази година, след като миналата беше отчетен първият исторически спад в средствата във фонда. Властите в Норвегия, начело с консерваторите, бяха принудени да прибегнат до фонда за пръв път, за да покрият дупки в бюджета и да защитят икономиката от срива в цените на петрола.

Фондът е контролиран от централната банка и засега от управлението му казват, че са повече от способни да се справят с намаляването на средствата, без да се налага да продават активи. Все пак в своите коментари Олсен спомена няколко негативни сценария.

Например от ръководството на фонда виждат 1% вероятност да има 50% спад в рамките на 10 години, ако разходите се поддържат на сегашното ниво от около 3 на сто от фонда. Ако разходите се повишат до 4%, тази вероятност нараства до 5 на сто. Ако притежанията на акции се повишат от 60% до 75%, което се обсъжда, шансовете за 50-процентов спад се увеличават до съответно 2% и 6%.

„Това показва, че съществуват рискова, ако увеличите разходите от петролния фонд над сегашното ниво“, каза Олсен.

В четвъртък правителството обяви, че затяга 16-годишното правило за разходи от фонда в размер на не повече от 3%, а не 4%, както беше досега. Правителството на малцинството ще има нужда от парламентарна подкрепа за промяната, която обаче няма да има особен незабавен ефект, тъй като от 2014 г. парите, харчени от фонда, се задържат под 3%. Властите предлагат да се увеличи дела на инвестиции в акции от 60 до 70%, за да се генерира по-висока възвръщаемост.

Според Олсен предложените промени са разумни, но е по-важно да се гледа на разходите като на процент от БВП.