Дефицитът по текущата сметка - Ахилесовата пета на Великобритания

От автомобилните заводи на японски компании на североизток до проблясващите небостъргачи с китайско финансиране в Лондон - днешна Великобритания е изградена с чуждестранни пари, коментира Financial Times.

Комбинацията от стабилно правителство, укрепваща икономика и квалифицирана и гъвкава работна сила направиха Великобритания магнит за инвестиции от цял свят.

Но провалът на Великобритания да ребалансира икономиката си към износ заедно с по-слабата възвращаемост от чуждестранни инвестиции създаде сериозен дефицит по текущата сметка.

Великобритания като цяло е „плаващ хедж фонд“, казва Даян Койл, професор по икономика в Manchester University.

Решението да напусне ЕС повдига въпроса дали Великобритания все пак ще успее да привлече около 5% от националните си приходи, нужни, за да се финансира външния дисбаланс.

„Кризите почти винаги се случват, когато има силни политически конфликти“, казва Джанкарло Корсети, професор по икономика в University of Cambridge, който е и консултант на Английската централна банка и Европейската централна банка.

Всички големи рейтингови агенции смятат, че Великобритания в момента е по-малко платежоспособна отколкото миналата седмица, като липсата на политическо лидерство е особено голям страх.

„Кошмарът представлява загубата на доверие в британските перспективи и отдръпването на купувачите“, казва Иън Стюарт, главен икономист в Deloitte.

Засега няма признаци, че това се случва. Разходите за заеми на британското правителство са се понижили като доходността по 10-годишните държавни облигации спадна под 1% за пръв път в понеделник. Макар че цените на акциите се понижиха, няма признаци за масов отлив от британските акции.

Обяснението за огромния дефицит по текущата сметка – показател за способността на страната да печели достатъчно, за да плаща разходите си, лежи върху финансите, а не върху търговията.

Дупката между вноса и износа остава отрицателен, макар и стабилен през последното десетилетие, като огромният дефицит в стоките отчасти се компенсира от излишъка при услугите.

Острото поевтиняване на паунда предлага възможност за подобряване на тази позиция, ако то направи износа по-конкурентоспособен.

Джон Рейт, стратег в UBS, казва обаче, че реакцията на компаниите ще определи дали това влияние наистина ще се наложи.

„Мисля, че тласъкът за маржовете на деноминираната в паундове печалба за износителите ще бъде по-голям от тласъка за износа. Особено първоначално“, казва той.

Икономистите посочват към уроците от влошаването на паунда през 2007-8 г., което обратно на очакванията не успя да даде значителен тласък на обема на износ. Причината отчасти бе, че за разлика от отпадането на Великобритания от механизма по валутните курсове през 1992 г., валутата не е била изкуствено поддържана високо преди това.

Друго влияние на поевтиняващия паунд ще бъде поскъпването на вноса, което ще принуди потребителите да намалят покупките или да заменят чуждите продукти за по-евтини британски варианти. Макар че това може да помогне на водещите цифри, не е задължително това да е добра новина.

„Наистина дефицитът по текущата сметка трябва да се отпусне, но това трябва да се случи чрез ръст на износа и по-добра възвращаемост по международните активи, а не чрез спад на входящите инвестиции и принудително намаляване на потреблението“, казва Азад Зангана, икономист в Schroders.

Но основната причина за влошаването на дефицита по текущата смета е в инвестиционната сметка, която улавя разликата между входящите и изходящите финансови потоци.

Ограничавайки ефектите от финансовата криза от 2008 г., Великобритания печелеше значително от международните си инвестиции отколкото от чуждите инвестиции във Великобритания.

От 2011 г. тази положителна възвращаемост спада, а плащанията към чуждите инвеститори са нараснали, така че и дупката се е разширила. Спадът на паунда също може да помогне тук, тъй като той означава, че печалбата на британските инвеститори от чужбина ще струва повече.

Икономистите подчертават, че силните британски основи трябва да гарантират, че интересът на инвеститорите ще остане, стига да има ясна визия и лидерство от правителството.

„Работата с голям дефицит по текущата сметка при нормални обстоятелства не е проблем, тъй като страните могат да взимат заеми, за да го покрият“, казва Паникос Деметриадис, професор по икономика в Leicester university и бивш гуверньор на централната банка на Кипър.

„В зависимост от това как се развие политиката обаче може да има, а може и да няма нормални обстоятелства. Ако международните кредитори/инвеститори се уплашат, може да решат да избягат от Великобритания“, добавя той.

Страната има недобра история от кризи по текущата сметка заради геополитически шокове. Суецката криза през 1956 г. е такъв пример, като тогава отливът на чуждестранен капитал принуждава Великобритания да се съгласи на незабавно и пълно военно изтегляне от Египет, с което се слага край на имперските амбиции на страната.

Но макар че икономистите се тревожат за влиянието от Brexit, малко сред тях прогнозират криза в подобен мащаб.

Дейвид Майлс, професор по икономика в Imperial College и бивш член на Комисията по парична политика, казва: „Дали Brexit е политическият еквивалент на някой, хвърлил атомна бомба? Не“.

Той предупреждава обаче, че „огромният спад на производителността от финансовата криза през 2008 г. все още не е добре разбран и затова никой не се преструва, че знае как ще се развие производителността“.

Всичко за последиците от вота около Brexit четете тук