Къде застава България по пътя на китайските пари в Европа

На 14 и 15 май китайската столица Пекин беше домакин на форума на високо ниво "Един пояс, един път", на който бяха обсъдени редица инициативи в области като транспорт, инфраструктура, енергетика, промишленост и култура. Събитието събра световни лидери, сред които руският президент Владимир Путин, турският му колега Реджеп Тайип Ердоган, новият сръбски премиер Александър Вучич, както и гръцкият премиер Алексис Ципрас.

На високо ниво, в присъствието на директора на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард и на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш бяха обсъдени различни проекти от взаимен интерес, както и възможните дестинации на китайските капитали в Европа.

В битката за привличане на интереса предимство несъмнено има Русия - източник на суровини, необходими за работещата на бързи обороти китайска икономика. Напред излиза и Гърция - китайски инвеститори вече акостираха на пристанището в Пирея.

Възможностите обаче проучват и Сърбия в лицето на новоизбрания президент, който все още изпълнява и ролята на премиер на страната. В Пекин беше и полският премиер Беата Шидло и чешкият й колега Милош Земан.

След първоначалната съпротива в Гърция активно започнаха да ухажват китайските инвеститори, включително и чрез медийни публикации, разказващи щастливата история на един служител на пристанището на Пирея и "хармоничното сътрудничество" между китайската компания Cosco и изпадналата в криза гръцка икономика.

В Пекин гръцкият премиер пък припомни, че всъщност Пътят на коприната е открит от монаси, изпратени да проучат коприната. На специалната им мисия ги изпраща император Юстиниян, владетел на Византийската империя, или с други думи внушението беше повече от ясно - гърците първи са "разработили" Пътя на коприната.

Така Гърция беше представена като вратата на Китай в Европа от векове насам, естествения избор за китайския бизнес, който търси нови предизвикателства за развитие.

България поставя като предимство пред инвеститорите своето географско положение на Балканите, но на този форум, на който основната тема беше пътят на китайските инвестиции, съвместните проекти в различни области, страната ни липсваше. За много от областите, като например енергетиката, София има претенции да бъде регионален фактор за развитието. 

По данни на Министерството на икономиката през последните 10 години износът на страната ни към Китай расте 10 пъти и през 2016 година достига 480 млн. долара, като основната част съставлява мед и медни сплави, както и медни руди. Статистиката на БНБ пък показва, че в периода 1996 - 2015 година китайските инвестиции у нас са 84,6 млн. лева. 

От икономическото министерство декларират, че страната ни търси начини да разшири обема и гамата на българските продукти на китайския пазар, както и да привлече инвеститори в сектори като машиностроене, електроника, автомобилостроене и т.н.

Но и пропуска възможността да се възползва от този форум.

Пътят на коприната е и история, култура и сътрудничество, както и туристи, търсещи нови изживявания. Според статистиките в туристическия сектор туристите от Поднебесната империя са едни от най-платежоспособните в света. Но и тук Атина ни води с една обиколка и южната ни съседка се подготвя за бум на китайските туристи. В Китай разглеждат Гърция като сигурна дестинация за посетителите и като цяло интересно място за чуждите инвеститори.

А за изграждането на подобен имидж и създаването на икономически и културни връзки между страните са необходими здрави основи и пътят към това минава през участие в инициативи, подобни на "Един пояс, един път".