Димитров: Стремежът към нисък бюджетен дефицит отложи увеличението на доходите

През 2016 г. за пореден път не видяхме нужния ръст на доходите след като една трета от работещите продължават да бъдат "работещи бедни". Това каза в интервю за БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според лидера на синдиката рестриктивната финансова политика и стремежът към нисък бюджетен дефицит отново са отложили увеличението на доходите в много важни сфери.

На местата, в които това се случи, то не беше достатъчно, за да се усети сериозно от българските граждани, посочи Димитров и припомни, че исканията на синдиката бяха за минимален ръст от 20 на сто на доходите. Вместо това на места възнагражденията в бюджетната сфера скочиха минимално, а други дори замръзнаха на нивата от 2015 г., отбеляза лидерът на КНСБ.

Той даде за пример минималните обезщетения за безработица, които не са променяни от 8 години, и не се предвижда ръст и за следващата година. 

Отново имахме отказ от въвеждането на необлагаем минимум и стъпки към прогресивно подоходно облагане, за които настояваме от години, коментира Димитров по отношение на данъчната политика.

Той оцени положително повишаването на минималната работна заплата на 460 лв. догодина. Това ще има благотворно отражение върху потреблението, а оттам и върху повишаване на вътрешното търсене, отчете синдикалистът. Димитров допълни, че е против всички идеи за замразяването на минималната заплата, защото „би оставило доходите на същите мизерни нива, както и сега”.

Имаше потенциал за по-висок икономически ръст на страната през 2016 г., каза още лидерът на КНСБ. Това щеше да стане, ако бяха приложени по-смели мерки за увеличаване на потреблението, ръст на износа и стимулиране на инвестиционната активност, каза той.

Що се отнася до прогнозите за социалната политика през следващата година, Димитров подчерта, че е трудно да се прогнозира каква ще бъде тя отсега заради политическата нестабилност.

Засега можем да съдим по нея според приетия бюджет за 2017 г. На пръв поглед той е по-добър от предишния, каза президентът на КНСБ. Ние поискахме от него 1,2 млрд. лв. за повишение на доходите, а получихме половината - около 650 млн. лв. Бяха повишени възнагражденията в няколко ключови сфери, като образование, здравеопазване, приходните администрации, отбеляза той.

Димитров заяви, че в бюджета за следващата година има недофинансирани сфери, останали ощетени от разпределянето на средствата. Това са социалните заведения, секторът "Училищно и детско здравеопазване", науката в лицето на Селскостопанската академия. Ако разходите в бюджета не бъдат преструктурирани, в тези сфери ще възникне напрежение и дори протести, прогнозира лидерът на синдиката.

Според него бюджетът за 2017 г. ще бъде актуализиран.

Според Димитров е крайно време темата за доходите да се превърне в национална кауза, така че през 2017-2018 г. заплатите у нас да се равняват поне на тези в съседните балкански държави. Заплащането у нас в момента е с 22 на сто по-ниско от това Румъния и 35 на сто по-малко от това в Сърбия.

За да се измъкне страната от демографската криза, да спре изтичането на хиляди българи от страната, увеличението на доходите трябва да се превърне в обща кауза на всички политически сили през следващите години, заяви лидерът на КНСБ.

Според Димитров предизборната кампания, която ни очаква, е повод да започне дебат и за цялостна реформа на данъчната система в България. Абсурдно е в най-бедната страна в Европа да има такова убийствено и несправедливо облагане на всички субекти. Налогът върху банковата система е малък, а печалбата й за десетте месеца е 1,2 млрд. лв. Работещите у нас плащат повече от бизнеса, не е актуално облагането на корпорациите, каза Пламен Димитров.

Тези въпроси ще бъдат поставени от КНСБ пред партиите по време на задаващата се предизборна кампания, заяви той.