Александър Лазаров е директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър от 2009 г. Преди това е управлявал общинската фирма"Географски информационни системи - София". Завършил е специалност „Геодезия и картография“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
С Александър Лазаров разговаряме за „дупките“ в кадастралната карта на страната, изграждането на връзката между кадастъра и регистъра на Националната агенция за приходите, както и подобряването на административния капацитет на агенцията
Г-н Лазаров, докъде стигна изграждането на кадастралната карта на страната?
В момента са покрити близо 18% от територията на страната, което включва всички областни градове, с изключение на София. От общо 7 000 населени места кадастралната карта покрива 629, от които 27 са областни, а 95 – общински центрове. В информационната система на кадастъра са вкарани 6,2 млн. имота.
Защо София е изключение и не е покрита изцяло?
В момента тече процесът, но от две години не сме възлагали никакви нови договори поради липса на финансиране. След приключване на всички договори, които в момента текат, а те до средата на другата година ще приключат, ще останат 8 района от София без кадастрална карта.
В средата на тази година бяха прекратени няколко обществени поръчки за създаване на кадастрална карта и регистри поради липса на финансиране. Какво е финансовото състояние на агенцията в момента?
Бюджетът ни за тази година беше около 10,5 млн. лева. Те могат единствено да покрият ежедневните ни нужди. В тях не може да се включат кадастрални карти за нови територии и други геодезически дейности, необходими на държавата.
Липсата на актуална кадастрална карта затруднява строителството и осъществяването на сделки с имоти. Това не оказва ли влияние при бюджетирането?
Това не е точно така. И преди създаването на агенцията през 2001 г. имаше кадастър. Тогава кадастърът се наричаше кадастрален план. Имаше и ред за неговото поддържане. След влизането в сила на закона за кадастъра и имотния регистър в него има описан подробен ред за поддържането на кадастралната информация и за териториите, за които няма изработена кадастрална карта. В този смисъл не смятам, че липсата на кадастрална карта създава пречки.
Ползите от кадастралната карта са, че значително е повишена сигурността при поддръжката на информацията, връзката с имотния регистър, скоростта по извършване на услугите и изобщо гаранцията за собствеността е по-висока. Липсата на кадастрална карта намалява ползите, но не спира строителството и сделките.
Какви са начините да се преборите за по-висок бюджет? На 24 октомври беше публикувана макрорамката за 2012 г.
Преборването за по-висок бюджет е свързано с разбирането на отговорните политици за важността на дейностите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за успешното изграждане на електронното правителство, устойчивото развитие на икономиката и успешното изграждане на инфраструктурните проекти. Засега имаме поддръжката на нашия министър и очакваме да има и добри резултати в бюджета ни за следващата година.


Министърът на туризма идва във Варна за подготовката на летния сезон
ИАРА погна любителите рибари във Варна
Полицаи преследваха мъж без книжка край Варна
Хороскоп за 22 май 2026
Deep Sentrics иска да бъде българската Palantir
Трябват справедливи цени за храните, но и справедливи глоби за нарушителите
Александър Каролев: Епохата на евтиния дълг приключи
Пазарите вече приемат петрол около $100 като новата норма и за 2027 г.
SpaceX разкри загуба от 4,3 млрд. долара за първото тримесечие
Историята на Лада в Германия приключи след 50 години
Сблъсък унищожи две суперколи на Lamborghini
Повече от половината кабриолети на пазара са над 15 години
Когато офроуд инженерството срещне рап-културата
Неочакван брак между Stellantis и Jaguar Land Rover
Добри условия за туризъм в планините, но се очаква влошаване
Ценови натиск, риск от фалити и арбитраж: КЗК предлага спешни мерки за горивата
Русия достави ядрени боеприпаси в Беларус в рамките на военни учения
И отговорите за матурата поскъпнаха: От 50 до 200 евро, може да се плати и с крипто
Европа изостава не заради “Зелената сделка”, а заради липсата на реформи