А. Лазаров: Трябват около 140 млн. лв. за доизграждане на кадастралната карта

Какви са необходимите средства за цялостно завършване на кадастралната карта на страната?

Около 140 млн. лева са необходими само за кадастралната карта. А за другите дейности: за изработката на едромащабни карти са необходими около 45 млн. лева до 2020 г., за държавна нивелация – около 5-6 млн. лева, за доизграждането и поддръжката на информационните ни системи – още около 30 млн. лева.

Трябва да се има предвид, че тези пари, дори и да се „изсипят“ днес, няма да могат да бъдат оползотворени и да има резултат в рамките на по-малко от десетина години. От една страна, дейността е мащабна, а от друга – количеството на геодезистите в България е ограничено. Те имат определен капацитет и дори и днес да им се дадат 100 млн. лева, няма как тези пари да се оползотворят за постигане на очаквания социален ефект.

Как оценявате административния капацитет на агенцията за осъществяването на нормална дейност?

Има два измерителя на капацитета – качеството на хората и количеството на хората. Като качество мисля, че във всичките ни служби и централната администрация хората имат достатъчно опит и качеството е повече от високо. Проблемът е с количеството на хората. Според дългосрочната програма за развитие на кадастъра към днешна дата трябваше да сме около 600 души. Ние сме 340.

Ако минете долу през приемната – има дни, в които се чака с часове на опашка. Създали сме максимална оптимизация на процесите, организирали сме каквито може удобства за нашите клиенти, но приемната не решава въпроса със създаването и поддържането на кадастралната информация. Сериозен е и въпросът с обработката на подадените молби и извършването на самите услуги. Хората ни, особено в големите градове, са изключително недостатъчни. Има може би 4 – 5 служби, в които служителите трябва да се увеличат.

Реорганизациите на персонала, които можехме да направим, вече сме ги направили. От службите, в които има по-малка активност, като Видин, Враца и Монтана, изтеглихме хора и ги насочихме към натоварените служби. Повече оптимизации няма как да направим, защото си има минимум на хората, работещи по службите, за да може една служба по кадастър да бъде оперативна.

Кандидатствахте с проекти по Оперативна програма "Административен капацитет". Какво се случва с тези проекти?

Той е един-единствен проект за момента. Кандидатстваме и с втори, за развитие на електронните услуги. Това ще подобри услугите, защото предвиждаме част от дейностите, които ни губят много време и ресурси, да ги изнесем в Интернет. Така и хората, и институциите, които потребяват наша информация, няма да се налага да идват тук. Ще отворим достъп до базите данни, така че който има нужда – да ги ползва дистанционно. По този начин се надяваме в скоро време да станем една администрация, която активно реализира електронно правителство на практика. Мислим много в посока за облекчаване на работата.