Китайската централна банка планира създаването на структура за управление на инвестиционни фондове на обща стойност 300 млрд. долара, за да увеличи възвръщаемостта на своите валутни резерви, които са най-големите в света, е съобщил пред Ройтерс източник, запознат с намеренията на финансовата институция.
Структурата, чието създаване е било планирано доста преди началото на европейската дългова криза, ще управлява 2 фонда, като единият от тях ще се концентрира в инвестиции в САЩ, а вторият – в Европа, е посочил източникът, пожелал да остане анонимен.
Целта ѝ е да осъществява по-агресивни инвестиции в чужбина с цел по-висока възвръщаемост, е потвърдил втори източник, също пожелал да остане анонимен.
Подробностите за организирането на процеса все още се обсъждат, но вече са съгласувани ключовите управленски фигури, са подчертавали източниците.
Структурата ще бъде към китайската Държавна администрация за валутна търговия – звено на централната банка на страната, отговорно за ежедневните операции с резервите от 3,2 трилиона долара в чужда валута.
Единият от фондовете ще бъде наречен Хуа Мей, или „Китай-САЩ“, а другият – Хуа У, или „Китай-Европа“. Видът на фонда ще бъде подобен на базирания в Хонконг и опериращ в по-малък мащаб Хуа Ан, чрез който Държавната администрация за валутна търговия закупува акции в десетки компании, листвани в чужбина.
От Ройтерс не са успели да открият представител на китайската централна банка за коментар.
От китайското държавно ръководство многократно са заявявали, че ще търсят поле за инвестиции в реалните икономики на САЩ и Европа освен традиционните си инвестиции в държавни ценни книжа, посочват от агенцията.
Вторият източник е обяснил, че новата структура вероятно ще бъде базирана в Шанхай и ще може да продава облигации в юани на вътрешния пазар. „След това ще може да използва юаните за закупуване на чужда валута от централната банка или дори от търговските банки за инвестиции в чужбина“, е добавил той.
Когато през 2007 г. Китай създаде националния фонд China Investment Corp, министерството на финансите емитира специални държавни облигации на стойност 1,55 трлн. юана, за да ги обмени срещу 200 млрд. долара в чужда валута от Държавната администрация за валутна търговия и да ги предаде за управление на фонда като първоначално финансиране.
Очаква се и новата структура да бъде финансирана по същия начин.
China Investment Corp, която действа независимо от централната банка на страната, постигна през 2010 г. възвръщаемост от 11,7%. Тя се обърна и за допълнително финансиране към Държавната администрация за валутна търговия в стремежа си да разшири своето портфолио.
В реч през април 2011 г. управителят на китайската централна банка Джоу Сяочуан заяви, че Китай може да създаде нови структури за управление на валутните си резерви. „Не слагайте всичките си яйца в една кошница“, каза тогава Джоу. „Една от възможностите е да създадем няколко нови структури, за да тестват нови инвестиционни подходи и територии“, добави той.


Над 50 000 бебета са се родили у нас през 2025 г.
Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади
България е на опашката в ЕС по брой коли, но начело на класацията по най-стари автомобили
Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
Тръмп се връща към икономически натиск върху "окопалия се" ирански режим
Отчетите на S&P 500 са толкова добри, че инвеститорите вече се притесняват
Изкуственият интелект тласка енергийния сектор към нова вълна от сделки
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 1
Хедър Конли: Тръмп няма много варианти в Иран - Част 3
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
265 са вече жертвите на земетресението в Колумбия
Министрите Абровски и Шишков ще инспектират строителството на обходния път на Кресна
Земетресение с магнитуд 5,5 разтърси Салвадор
Драматичната размяна на самолети от Тръмп показва личните залози във войната с Иран
Американският флот тества евтин подводен дрон с автономност от хиляди километри