Д-р Анна-Мари Виламовска е секретар за иновационна политика на президента на Република България, Н.Пр. Росен Плевнелиев.
Тя е съпредседател на Президентските съвети за наука и образование, както и за социално и икономическо развитие, и представлява България в Съвета на ЕС за насърчаване на дигиталното предприемачество. Лидер в кампаниите Watify Digital Entrepreneurship Campaign и eSkills 2015 г. и посланик на Sofia Tech Park, Виламовска също така ръководи президентските награди “Джон Атанасов” за талантливи млади ИТ учени и предприемачи. В обсега й попада и благотворителната инициатива “Българската Коледа“, най-голямата национална дарителска кампания.
С Анна-Мари Виламовска говорим за иновациите, предприемачеството, финансирането му и как държавата може да помогне на развойните дейности.
Г-жо Виламовска, фокусът на предстоящия Клуб Инвестор, в който и Вие ще участвате, са иновациите и предприемачеството. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в България продължават да са под 1% от БВП. Как според Вас страната би успяла да навакса изоставането в областта на науката, изследователската дейност и иновациите?
Необходимо е да приоритизираме това перо в националния ни бюджет. Няма как да постигнем заложените като цел към 2020 г. 1,5 % от БВП, ако всяка година нямаме 20% растеж на годишна база при тях. Но трябва да го направим по правилния начин – ефективно, т.е. създавайки центрове за върхови развойни дейности, в науките и икономическите сфери, в които имаме висок потенциал.
Така че това увеличение да ни помогне за крайната ни цел – да бъдем по-конкурентоспособни в рамките на Европа. Трябва да повишим успеваемостта си в рамките на Хоризонт 2020, където в момента не стоим особено добре, но имаме и първите успехи, отново в сферата на ИКТ. Х 2020 финансира с близо 72 млрд. евро наука, изследователска дейност и иновации в Европа за периода 2014 – 2020, и както тя, така и ERC и дискутираният в момента European Innovation Council, са подчинени на логиката, че успешната наука и успешните иновации, са наднационални.
За да успеем, имаме остра нужда от реформа във висшето образование, където финансирането да започне да се подчинява в решаваща степен на качеството на образователния продукт, на елемента развойна дейност и колаборации бизнес-наука.
Промени са нужни и в ресор „наука“ – както при научните ни академии – БАН и Селскостопанска академия - така и, и вероятно на първо място, при финансовите инструменти, които задават стимулите за тях. Тези два ресора са ключови, за да можем да привличаме още по-ефективно инвеститори в секторите с висока добавена стойност, иновации, киберсигурсността и високотехнологичния сектор. Те са интерфейсът между производството на можещи да иновират кадри във всички сектори, и самите иновации (под формата на нови компании, нови процеси, нови продукти), и целта ни да превърнем българската икономика в такава базирана на висока добавена стойност и интелигентна специализация. Както споменах, към днешна дата, не тръгваме от ниска кота. Активният дебат за сините кадри в ИТ индустрията е добра илюстрация.
Каква роля би могъл да играе изграждащият се в момента София Тех Парк в това отношение?
Ключова. СТП е създаден, за да бъде платформа за технологичен трансфер. Той е и ключов компонент от националната ни научни инфраструктура (т.е. фактор за конкурентоспособността ни като звено в Европейската развойна и иновационна мрежа). Но със СТП ние се целим много по-високо от това. Той ще бъде ключов компонент в набиращата скорост иновационна екоситема в България, която включва развойните и образователни звена, пре-акселераторите (StartItSmart се отличават тук, Junior Achievement също), акселераторите (LaunchHub, Eleven), венчър фондовете (NEVEQ, BlackPeak и Empower Capital), утвърденият високотехнологичен частен сектор.
Бихме ли могли да се възползваме по-успешно от програмите на ЕС в тази област?
Да. В момента приключва строителството на СТП, фаза 1, което бе финансирано в огромна степен именно чрез тях. Във фаза 2 ще започне същинското функциониране на СТП, в ролята си на мултипликатор на ефекта от поне две от оперативните програми („Конкурентноспособност“ и „Образование и наука за интелигентен растеж“) в посока конкурентоспособност на развойните ни и научни продукти, в секторите, в които СТП е фокусиран.
За цялостния успех и устойчив растеж на иновационната ни екосистема от значение ще бъде и пълното разгръщане на инструментите, финансирани чрез ЕИФ/ ЕИМ, включително структурирането на мецанин фонд/ове и фонд/ове за технологичен трансфер. Те са спойките между развойни продукти и стартиращи компании, от една страна, и превъплъщаването на вторите в укрепнали компании.
Да отговоря ли с клишето „задавате ми наистина добър въпрос“? Шегата настрана, не мисля, че иновациите са задължително и единствено само високотехнологични. В редица сфери, като здравеопазването, революциите, например, в качеството и ефективността на медицинските грижи - разликите от порядъка смърт/ инвалидизация/ възстановено здраве – възникват само, когато има иновация в медицинските технологии (фармацевтичните и диагностичните технологии), съпътствана с иновация в процеса, чрез който се предоставят грижите (модел на финансиране на здравеопазването, модел на доставяне на грижите до пациента – видео консултация, вместо пътуване с линейка 50 км, дефибрилация веднага от парамедик, вместо забавена от лекар).
Но ролята, която дигиталните технологии играят самостоятелно (ИКТ индустриите), и като база или мултипликатор в традиционните индустрии, включително при МСП, е неоспоримо огромна. Според някои от последните данни за Европа напълно дигитализираните компании, включително МСП и традиционни сектори (като понятието обаче не значи наличие на е-магазин, а интегриране на тези технологии във всички аспекти на оперирането на компанията), постигат средно 10 пъти по-добри икономически показатели от сравнителите си. Средният ефект от подобна по-широка дигитална трансформация е в порядъка на 6% ръст в БВП на ниво ЕС годишно, като за различните сектори оценките варират от 15% до 20% кумулативен растеж до 2030-та г. в промишленото производство, до 47% - 57% ръст за креативните индустрии.
Скоростта на тази трансформация зависи и от степента на разпространение на е- или дигиталните умения. Те вече са толкова ключови, колкото чуждите езици, а много скоро мисля, че ще са равнопоставени със способността да четем и пишем. Затова и приех да бъда един от посланиците на кампанията на ЕК за дигитални умения, която в България е във втората си година.
Кои са по-важните иновации за Вас – тези в продуктите и технологиите, или организационните иновации, свързани със знанието за ефективно и евтино производство?
И двете. Но те са в симбиоза – истинските иновативни продукти водят до иновации в процесите, и обратно. За мен лично са много важни и иновациите в публичната сфера (например темата за дигиталното законодателство, която касае директно бизнеса, за дигиталната демокрация, включително ролята на социалните медии и отворените данни за прозрачността на управлението; за редизайна на публичната администрация).
Според доклада Innovation Union Scoreboard (IUS) 2014 на Европейската комисия обаче България отново е на опашката по иновации в ЕС. Страната ни заема 56-а позиция от 60 включени държави. По какъв начин според Вас държавата би могла да подпомогне иновациите в компаниите?
Не на последно място като подобри цялостния климат за реализиране на развойни дейности. Включително като създаде по-ефективна законова рамка за технологичен трансфер и за комерсиализиране на развойни продукти, родени чрез т.нар. open innovation, и такива, идващи от некомерсиални развойни центрове (spin off и spin out компании).
Съвсем конкретно погледнато обаче, има няколко промени, които могат да са от значителна полза. Това са концентрирани мерки, насочени основно към малките и средни предприятия. Те са най-иновативните, най-многобройните и, извън ИТ индустрията, срещащите най-сериозни пречки за излизане на глобалния пазар. Два национални примера: Ревизия на правилата на иновационния фонд към агенцията за МСП; активиране на грантова схема за създаване на съвместни продукти бизнесразвойни центрове. МСП са сегментът, към който се фокусират и не малка част от политиките и финансовите механизми за подкрепа на иновациите на ЕС, вкл. тези на ЕИБ/ЕИФ. Програмата COSME е ексклузивно ориентирана точно към:
· Подобряване достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти
· Подобряване достъпа до пазарите за МСП в световен мащаб
· Подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и
· Насърчаване на предприемачеството.
Бюджетът ѝ за периода 2014 г.-2020 г. е 2,3 млрд евро. Насърчаване на иновациите в компаниите е и една от ключовите идеи, застъпени в плана Юнкер, както и в националните ни оперативни програми „Конкурентноспособност“ (с общия бюджет от 1,39 млрд евро) и „Образование и наука за интелигентен растеж“ (701 млн. евро).
Изключително интересен за мен обаче е фактът, че въпреки, че сме на 56-та позиция в IUS през 2014-та, имаме локално развита иновативна индустрия - ИТ индустрията - която през последните 10 години отбелязва ръст на 500% по приходи, 60% от продажбите в сектора за са износ, и то за Съединените Щати, Канада и Западна Европа.
И това е на фона на най-голямата сделка за 2014-та в Централна и Източна Европа в софтуерния бранш – продажбата на българската „Телерик“ на гиганта „Прогресив софтуеър“ за над 262 млн. долара; придобиването на няколко водещи български компании в ИКТ сектора – „Софика груп“, „Фадата“ и др.; и установените партньорства на българските венчър фондове с някои от най-големите в Европа и света, напр. „Point 9 Capital“, „Early Birds“.
Тоест, опитът показва, че в конкретни ниши можем и сме изключително конкурентноспособни, т.е. иновативни. Въпросът днес е колко умело и бързо можем да премахнем спирачките, и нормативни и административни, в други сектори с висок потенциал, защото факторите направили тази такъв успех, поставят не малко въпроси.
Клуб Инвестор се провежда с партньорството на конкурса „Най-добра българска фирма“ и Fibank, Ърнст и Янг България и Empower Capital.
Институционални партньори на Клуб Инвестор са Индустриален Холдинг България, Елана Финансов холдинг, “Резиденшъл Младост“, SmartMoney.bg, CEO Club Bulgaria, Start It Smart, Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), Ловико Сухиндол, Академия по иновационен мениджмънт.


Недоволството продължава: Очакват се нови блокади по границата с Гърция
Евакуацията невъзможна! Лошото време държи в капан екипажа на танкера, заседнал край Ахтопол
Среднощни сметки: МФ публикува новия проектобюджет в полунощ
Сериозен ръст на случаите на варицела във Варна
Община Варна награди най-изявените доброволци за 2025 година
Край на кеша? Как дигитализацията ще промени плащанията в Европа
ChatGPT държи лидерството пред Google Gemini
Европа е изправена пред най-трудния момент в опитите си да избегне разрив със САЩ
Украйна и САЩ с „рамково споразумение“, но преговорите продължават
Дейвид Бут: Хората не вярват особено на алгоритмите
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Бизнесмен организира погребение за късметлийската си кола
Уникална Toyota Mega Cruiser от 1996 година отива на търг
Бурното море не позволява евакуация на екипажа на заседналия танкер край Ахтопол
Сашо Андреев и Ивелина Шенкова спечелиха „Златен пояс“ за най-добър спортист за 2025 г.
Инфлуенсър събра $1,7 млн. за 88-годишен касиер
Масирана атака: Руски дронове и ракети поразиха жп възел край Киев
Тома Биков: Протестът помогна парадоксално на ГЕРБ
преди 10 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Парите трябва да се усвоят и изперат ... случайни хора около Плевньо няма :)А той това си може ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Искам само няколко цитата от въпросната дама..."висок потенциал","можещи да иновират кадри", "по-добри икономически показатели от сравнителите си." А иначе, както се казва в стария виц, ' все пулемет получается" И ние така, пробваме да направим иновации ама. все бизнеспарк се получава отговор Сигнализирай за неуместен коментар