ЕК започна досъдебна процедура срещу България заради КТБ*

Европейската комисия (ЕК) обяви начало на досъдебна процедура** срещу България заради КТБ и банка "Виктория".

Причината е, че страната ни е допуснала закъснение с изплащането на гарантираните депозити на граждани и фирми в двете банки (неправилното транспониране на член 1, параграф 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО). 

Според действащата директива гарантираните депозити в размер до 196 хиляди лева трябва да започнат да се изплащат 20 дни, след като стане ясно, че дадена банка не е в състояние да изплати парите на вложителите си. 

България ще трябва да реагира в съкратени срокове - вместо обичайния за първия етап от наказателната процедура двумесечен срок за отговор, Еврокомисията дава време на българските власти само до 15-и октомври. 

Припомняме, че преди дни финансовият служебен министър Румен Порожанов не изключи възможността ЕК да задейства наказателна процедура срещу страната заради неосигурения достъп до гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ). По-късно обаче БТА цитира източници от ЕС, пожелали анонимност, според които ЕК не предвиждаше да предприеме наказателна процедура срещу България заради банката.

Според българското законодателство на схемата за гарантиране на депозити е разрешено да изплаща вземанията на вложителите към кредитна институция само в случай, че централната банка е отнела банковия лиценз на съответната институция.

Европейската директива за схемите за гарантиране на депозити обаче не съдържа такова изискване. Неналичността на депозитите е достатъчна, за да се задейства схемата за гарантиране на депозити, пояснява ЕК в своето съобщение. В разглеждания случай депозитите са неналични от три месеца, припомня органът. Съгласно общите принципи на правото на ЕС националните органи са длъжни да прилагат директивата дори при наличието на противоречащи разпоредби в националното право.

Що се отнася до заложения в Договора принцип за свободно движение на капитали, наложеният от българските органи специален надзор над съответните банки изглежда представлява неоправдано и непропорционално ограничение на свободното движение на капитали. Комисията отбелязва по-специално, че двете банки са били поставени под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията и банковите дейности, въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса, т.е. избор между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите.

В допълнение Комисията припомня, че правото на ЕС има преимущество пред националното право. Съответните разпоредби на директивата относно схемите за гарантиране на депозити, които са безусловни, достатъчно ясни и прецизни, могат при определени условия да предоставят права на физически лица и предприятия. За правоприлагането на тези права е възможно да бъдат предявени искове срещу съответните органи пред национален съд, пояснява ЕК.

Припомняме, че българската схема за гарантиране на депозити в момента не изплаща вземанията на вложителите на двете банки в предвидения срок в директивата. Двете банки са затворени от втората половина на юни, като вложителите нямат достъп до парите си от три месеца.

Според решението на Българската народна банка (БНБ) от 16 септември няма да се вземе никакво решение преди края на ноември. Като се имат предвид тежките последици за домакинствата и дружествата службите на ЕК са поддържали тесен контакт с българските власти през последните няколко седмици, за да помогнат за намирането на подходящо решение. Настоящото положение може да подкопае общественото доверие в схемата за гарантиране на депозити в България, се пояснява в съобщението на ЕК.

Същевременно Европейският банков орган (European Banking Authority - EBA) също е започнал разследване за евентуално нарушаване на европейските разпоредби от компетентните органи в България, е посочил органът в съобщение до БТА.

Разследването ще провери дали мерките, взети от надзора на българската банка КТБ, представляват евентуално нарушаване на  изискванията на директивата на ЕС за схемата за гарантиране на депозитите, според която притежателите на влогове трябва да бъдат компенсирани не по-късно от 25 работни дни след прекратяването на достъпа до депозитите, се уточнява в съобщението.

Откривайки тази процедура, ЕБО изпълнява своята отговорност да разследва предполагаемо нарушаване или неприлагане на правото на ЕС от страните членки. Органът може след това да направи препоръки до съответните
компетентни власти, като определи какви са необходимите мерки за съблюдаване на европейските разпоредби, се посочва в съобщението.

Всичко по казуза KТБ четете тук!

* Статията е актуализирана в 17:23 с уточнението на МФ.

** Действията на ЕК са първи етап от досъдебната фаза от процедурата по неизпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС, уточниха от МФ.

По същия въпрос вече бяха проведени разговори и разменена кореспонденция с Европейската комисия в рамките на т.н. информационна фаза (предшестваща досъдебната фаза), отбелязват от ведомството

Българските власти ще изготвят единен, координиран и съгласуват отговор на всички въпроси, които са повдигнати в Официалното уведомително писмо на Европейската комисия, посочват от министерството.

Ако ЕК не е удовлетворена от отговора на българските власти или счита, че нарушението не е премахнато, тя изпраща след това второ писмо, което се нарича Мотивирано становище и в което тя би изложила своите аргументи на отговора от България. Мотивираното становище също е част от досъдебната фаза и отново ще съдържа определен срок, в който българската страна следва да отговори.

Едва след това, ако Европейската комисия прецени, че българската страна не се е съобразила с нейното мотивирано становище в определения срок, тя може да вземе решение да сезира Съда на Европейския съюз, с което стартира съдебната фаза на процедурата, изтъкват от МФ.

Свързани компании: