В този смисъл устойчиво ли изпълняваме числовите критерии за членство и доколко някои от тях не са в приетите граници заради кризата?

- От гледна точка на публичния дефицит мисля, че е реалистично да кажем, че България се вписва в този критерий. В някоя лоша година може и да излезем извън допустимите граници, но България покрива дори по-тежкия критерий за структурния дефицит, който беше въведен с новия фискален пакт.

От гледна точка на публичния дълг нямаме никакъв проблем с устойчивостта. Не очаквам той да нараства с големи темпове. Може дългът да мине сегашните си нива, може да надвиши и 20%, но не очаквам да има неудържим ръст към границата от 60%.

При дългосрочния лихвен процент също не виждам голям проблем, защото той се изчислява  основно по дългосрочните ценни книжа. България, докато поддържа тази отлична фискална позиция, по-скоро би трябвало да очаква спад по спредовете с Германия и по-ниски нива спрямо референтните стойности на този критерий, отколкото има в момента.

Инфлацията обаче е големият проблем. Не би трябвало да очакваме устойчиво изпълнение на този критерий, защото сме настигаща страна, която се интегрира към по-голям и по-скъп пазар. В тази връзка би следвало да очакваме по-бърз ръст на цените в България, отколкото е средният за Европа, при това за продължителен период от време. Нормалното положение на нещата би било да не изпълняваме този критерий и евентуално да се изискват усилия той да бъде изпълнен с оглед на това България евентуално да влезе в еврозоната.

Да приемем хипотетично, че България влиза в чакалнята за еврото и в последствие приема единната валута. Какво би могло да се случи, след като не изпълняваме устойчиво критерия за инфлацията?

- Просто няма да влезем, ще имаме отрицателен доклад на Еврокомисията. И тук има поучителен пример – Латвия, която една или две години преди Словакия искаше да приеме членството. Тя изпълняваше всичките критерии, включително и качествените, но инфлацията по референтната стойност, която беше в доклада на ЕЦБ, не се изпълняваше с 0,1 процентен пункт. Грешката беше в рамките на закръглянето и не ги приеха. Не се ли изпълни инфлационният критерий, няма никакъв шанс България да бъде определена за членка на еврозоната.

Доколко е удачен моментът изобщо да мислим за влизане в еврозоната предвид опасенията за разпад, въпреки че тези опасения намаляха в последните седмици след изборите в Гърция...

- Аз мисля, че опасенията за разпад намаляха не толкова заради резултатите от изборите в Гърция, а поради факта, че Европа успя да издигне достатъчно убедителна стена около евентуалния гръцки проблем, който в момента изглежда сякаш не е толкова остър.

Еврозоната е подложена на огромен натиск поради свои вътрешни, архитектурни слабости. Натискът дойде от световната буря, но тя всъщност показа, че къщичката нещо не издържа.

Аз лично се опитвам да запазя някаква неутралност по въпроса трябва ли или не трябва да бързаме с членство в еврозоната, но съм чувал доста крайни позиции – и пълен отказ, включително отказване от валутния борд и провеждане на самостоятелна парична политика, и възможно най-голямо бързане, включително и оказване на натиск от страна на България да бъде отстранен този критерий за 2-годишното членство в ERM ІІ.

На мен ми се струва, че е добре да останем в готовност да влезем в ERM ІІ, с внимателна преценка и от гледна точка на това, че България трябва да допринася с повече пари за различните фондове и от гледна точка на момента, в който да понастъпим малко инфлацията. По-добре е да си избираме сами темпото, нямаме голяма и бърза работа в момента. Имаме възможността по-внимателно да си преценим момента на присъединяване. Смятам, че в дългосрочен план членството в еврозоната има по-големи плюсове.