Защо данък върху въглерода е най-ефективният ценови сигнал за строителния сектор

Опитът на държавите членки на ЕС показва, че солидният данък върху въглерода може да стимулира приемането на възобновяеми отоплителни системи. Примерът с шведския данък върху въглерода показва, че той е ефективен: постепенното премахване на изкопаемите горива в отоплението започва през 70-те години и беше ускорено от въвеждането на въглероден данък през 90-те години. Откакто е въведен данъкът, емисиите от шведските сгради са намалели значително.

Въпреки това, нито един пример от практиката не дава ясни доказателства, че цената на въглерода е довела до мащабно обновяване. По-скоро цената на въглерода въздейства върху ефекта от по-широкия микс от политики.

След системата за данък върху въглерода вторият най-добър вариант би бил отделна схема в строителния сектор в комбинация с ценови коридор, за да отрази някои от предимствата на данъка върху въглерода. Ценовият коридор, определящ горните и долните ценови нива, в рамките на които може да се формира пазарна цена, би бил важен за задействане на инвестиции, но не и за претоварване на потребителите и малките индустрии.

Третият вариант, който предвижда разширяване на настоящата схема, така че да включва сгради, поражда значителни опасения. Експертите са разделени в оценката на ценовите ефекти поради нестабилния характер на формирането на цените.

Значително по-високите цени в резултат на включването на сектора на сградите биха могли непропорционално да натоварят индустриите и потребителите, но все пак може да са твърде ниски, за да направят ремонтите по-рентабилни. Намаляването на емисиите може в краткосрочен план по-скоро да се случи в енергийния сектор, който е по-чувствителен към повишаване на цените.

И двата варианта, разширяване на съществуващата или създаване на нова схема за търговия с емисии за сгради и транспорт, изискват значителни административни усилия и реално биха започнали едва през втората половина на десетилетието. Това ще забави трансформацията в строителния сектор, а това забавяне не можем да си позволим, пише Рапф.

Всички обновления вече трябва да са устойчиви.

За да се създадат иновации в действията за обновяване, са необходими обвързващи минимални изисквания и финансова подкрепа. Европейската комисия трябва да обмисли въвеждането на общоевропейски данък върху въглерода като възможност за привеждане на националните схеми за данъци, такси и субсидии към поетапно премахване на изкопаемите горива от сградите.

Въвеждането на общоевропейска цена на въглерода в сектора на сградите е липсващ елемент в комбинацията от политики. Икономическите експерти заключават, че целите на въглерода са много над 200 евро за тон емисии, за да се предизвика дълбоко обновяване. В светлината на неикономическите бариери е малко вероятно дори високите цени да отключат потенциала за спестяване на енергия.

Необходимата висока въглеродна цена повдига друг въпрос: Как да се избегне допълнителна тежест върху домакинствата с ниски доходи? За справедлива трансформация в строителния сектор и приемане на цената на въглерода преразпределението на приходите от въглерод за облекчаване на регресивните ефекти е от решаващо значение.

Разходите за въглерода винаги биха създали по-голяма тежест за домакинствата с ниски доходи, където разходите за отопление представляват по-голям дял от общите им разходи. Това може да бъде избегнато чрез справедливо рециклиране на приходите. Една от възможностите може да бъде да се разпределят 50% от приходите като еднократно плащане и да се насочи останалият дял към програми за основно обновяване на сградния фонд.

Последното може да бъде и ефективен начин за облекчаване на енергийната бедност за тези, които живеят в сгради с лоши показатели. Сигналът за цената на въглерода може да работи само като допълващ инструмент към регулаторните мерки.