IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Земеделската земя се утвърди като топ актив през 2022 г.

Поскъпването на храните, акцентът върху фотоволтаиците, евросубсидиите, геополитиката и други фактори изстреляха рентите и цените

08:15 | 04.01.23 г. 1
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

Изпратихме 2022 г. - още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. След като тя вече е история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022".

Земеделската земя се утвърди като топ актив през 2022 г., а тенденцията се очаква да продължи и занапред. За сравнение, през миналата година цените на акциите (американски и европейски) се понижиха, както и цените на редица пазари на жилищни имоти.

Изминаващата година донесе инфлация по целия свят в размер на около 10-15%. При някои от храните поскъпването достигна до 100%.

Изключително много фактори се преплетоха и всички насочваха земята към поскъпване.

От една страна, предлагането й изтънява с всяка изминала година. На първо място, у нас битуват нагласи, че земята не трябва да се продава, а на второ - рентите са толкова високи (и все по-високи), че носят добър доход на собствениците.

За сравнение, ако имате 100 дка земеделска земя, всеки от тях може да носи рента, докато ако имате 3-етажна къща в малък град или 5-стаен апартамент в София и децата Ви се изнесат, получавате много неизползваеми площи. От земята можете да продадете 5 дка, а от апартамента не може да продадете една стая. Освен това къщата може да е в обезлюдяващ се град, а апартаментът да се окаже в маргинализиращ се квартал. Тези фактори правят земята много ликвиден и атрактивен актив в сравнение с другите недвижими активи.

Рентите

През 2022 г. рентите се повишиха силно - в Добруджа до 150 лв. за декар, в Северна Централна България - до 100 лв., в полупланинските райони - от 20 на 40 лв.

Всеки, който е запазил земята си и не се е поддал на внушенията на фермерите, че „от догодина може да спрат субсидиите и земята ще поевтинее“, може да е доволен.

След войната в Украйна и стреса върху световната верига на доставки на храни и торове, е повече от ясно, че Европейският съюз ще продължи да подкрепя земеделието с всички сили, защото може да се окаже, че е въпрос на оцеляване.

Неземеделското предназначение

При започналото поскъпване на енергийните ресурси се появи голям акцент върху фотоволтаиците.

През ноември 2022 г. „Адванс Терафонд“ АДСИЦ продаде 30 дка земеделска земя при цена от 4 хил. лв. на дка. Вероятно е за фотоволтаици, но може да е и за строителство и за създаване на насаждения или за контрол над ключов масив.

Допитване на Investor.bg показа, че фермерите са достигнали лимита на складовите си площи и търсят разширяване, затова земята ще се търси все повече. Разширяването на пътната мрежа и строителството на газопроводи също показва ценността на земята. 

В последните години има затягане при изсичането на самозалесилите се земеделски земи, което показва, че трудно ще има нови площи към сегашния фонд обработваеми земи.

Поскъпването на земеделските земи

То е силно специфично, но е с поне 50% в последните две години. В полупланинските райони има повишение от 600 лв. до 1000 лв., в Добружда преди сушата от 2020 г. имаше цени от 2 хил. лв., след това цената падна, но сега е твърдо около и над 3 хил. лв.

Преди време при Х лв. рента на декар собствениците искаха 20 пъти повече за земята си. Сега искат около 35 пъти, което е около 3% рентна доходност. Възможно е този процент да падне на 2,5% въпреки инфлацията и повишаващите се лихви по държавните дългове. Затова ако рентата е 50 лв., спокойно може да се искат 2 хил. лв. за земята.

Важно за придобиващия фермер е, че със сделката печели контрол над даден масив и блокира конкурентните фермери. Има много странични фактори, а не само чистата доходност от реколтата на точно тези декари.

Накрая отново може да наблегнем на основните фактори. А именно наличието на все по-малко земя на пазара и геополитическото ù значение. Неслучайно Бил Гейтс е най-големият собственик на земеделска земя в САЩ.

В България има и българи, и чужденци, които притежават много земеделска земя у нас и продължават да купуват каквото излезе на пазара. А излизащото е все по-малко, включително и проблемно заради идеални части и обвързване с арендни договори.

И да завършим с максимата на Марк Твен: „Купувайте земя, вече не я произвеждат!“. Особено в страна член на ЕС и НАТО.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:37 | 04.01.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Анализи виж още

Коментари

1
rate up comment 11 rate down comment 1
Един Българин
преди 1 година
То хубаво, но сте забравили някои престъпни практики на някои арендатори като Илчовски и неговите Октопод и останалите 10-ина фирми. Имам наследствена земя при него и няма измъкване без огромни загуби заради некоректни практики. Човекът взима 6 милиона субсидии на година, приятел е с "КОЙ" ли не и спорът в съда е доста "труден" срещу него. Така казано всяка инвестиция си има рисковете и не случайно у нас и земята и акциите на фирми не са "най-търсените щом и французите опарихме с гнили ябълки :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още