Градовете с над 1 млн. души население в света ще се увеличат шест пъти до 2080 г.

Склонността на хората да се събират и заселват в групи започва още от древността, като хората се възползват от икономическите и социални предимства на близостта. Оттогава насам тенденцията към урбанизация малко или много се ускорява, но нищо не може да се сравни със 100-годишния период, който започна през 1980 г., пише Bloomberg.

В десетилетията оттогава насам преминахме от едва 40% от световното население, живеещо в градски райони (2,3 млрд. души), до очакван връх през 2080 г., когато 9,2 млрд. души може да живеят в градове, равняващо се на около 85-90% от световното население, според прогнозите на програмата на ООН „Хабитат“. През същия стогодишен период от 1980 до 2080 г. броят на градовете с над 1 млн. души население вероятно ще нарасне от 275 на близо 1600, което е шесткратно увеличение.

Годината 1980 бележи началото на специален период, в който бързата нова урбанизация на Глобалния юг (движена от индустриализацията и подпомагана от технологиите) и новата форма на реурбанизация на Глобалния север (движена от услугите, информацията и индустриите на знанието/творчеството) се обединиха, за да ускорят урбанизацията в световен мащаб.

Темпът на промените от 1980 г. насам значително надхвърли възможностите на градовете и на правителствата да реагират от гледна точка на комунални услуги, обществени услуги, транспорт и особено жилища. Това доведе до 1,1 млн. души, живеещи в неформални селища, и над 300 млн. бездомни хора днес, по данни на ООН-Хабитат. Неадекватната жилищна политика в развитите страни, съчетана с превръщането на недвижимите имоти в глобално търгувани активи, също доведе до сериозна недостъпност в успешните градове в много райони.

Междувременно 2080 г. не е само краят на този век, а и моментът, в който според неотдавнашни прогнози на ООН населението на света ще достигне връхната си точка. Историята за силно нарастване на населението с бърза урбанизация, последван от негов недпредсказуем спад, създава особени предизвикателства за градовете и техните ръководители.

Векът на градовете

Всички региони отбелязват ръст на градското си население, но темповете варират от бързи и много бързи до изключително бързи. Темпът, степента и характерът на промяната се различават от един регион в друг. През следващите десетилетия по-голямата част от нетния прираст на населението ще дойде от Африка, Индия, Югоизточна Азия и Западна Азия, докато Европа ще отбележи спад, а Океания, Латинска Америка и Северна Америка – умерен ръст.

Този поглед един век напред показва крайностите на богатството и бедността в градовете, които често са големи, колкото тези между регионите. Макар да знаем, че градовете са местата, където се създават нови работни места и стойност, те са и местата, където се събират бедните хора в търсене на подслон, възможности и услуги.

Важен урок е да не се пренасят идеи за градовете като цяло от един регион в друг. Осло и Лагос няма много общо помежду си, но са градове. Градските центрове в Северна Америка се сблъскаха с предизвикателства след пандемията, с които голяма част от останалия свят не се сблъска.

Пик на човечеството, пик на градовете

Една такава последица: самите градове допринасят за евентуален спад на населението. С урбанизирането им обществата като цяло стават по-богати, а хората живеят по-дълго и раждат по-малко деца.

Правени са много опити за повишаване на раждаемостта в страни по света, където спадът на населението се ускорява. Те обикновено включват подобряване на здравните грижи по време на бременност и раждане, както и политики за подкрепа на по-големи семейства като отпуск по майчинство, данъчни стимули и грижи за децата. Макар че различните подходи понякога са се оказвали частично успешни, те не са намалили общия спад на населението в по-богатите страни. Вместо това миграцията е била основната форма на растеж на градското население в по-богатите страни.

Очаква се след 2080 г. светът да стане изключително урбанизиран, като според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 80-90% от населението на света ще живее в градовете. Но с общия спад на населението много градове ще се изправят все повече пред множество предизвикателства, включително конкуренция за работни места и служители и застаряване на населението. Все повече градове ще изпитват затруднения да генерират приходите, необходими за поддържане на инфраструктурата и удобствата, и ще започнат да се свиват. Някои от тези тенденции представляват пълна промяна на натиска, за който градовете трябва да се подготвят днес.

Населението на света нараства и спада. Графика: Bloomberg LP

Макар че намаляването на населението е сигурно, остават много въпроси колко бързо ще се случи това и на кои места.

Анализирани са данни за десет региона в света, а графиките показват изненадващи контрасти с различни цикли и вълни по региони. Африка и Индия по-конкретно са изправени пред най-бързата урбанизация през следващите десетилетия и може да достигнат връхната си точка до 2080 г., докато за много градове в Япония и Южна Корея връхната точка може би вече е отминала.

Връхна точка на населението по региони. Графика: Bloomberg LP

Това означава, че някои от гигантите сред градовете през 2080 г. може да не са тези, които познаваме днес, тъй като възникват големи градове като Лагос, Киншаса и Дака.

Но климатичните промени са под въпрос. Ако тези градове не успеят да устоят на горещи вълни, суша и наводнения, може да се изправят пред по-голяма миграция към други градове и страни, отколкото предполагат сегашните прогнози. Прогнозите на ООН за населението не ни казват кои градове ще увеличат или ще загубят население, но все повече признават, че климатичните промени са основната причина за бъдещия спад на населението.

Населението на големите градове се различава по региони. Графика: Bloomberg LP

Не само мегаполисите ще поддържат голяма част от растежа на населението. Тъй като животът в града се превърна в норма, формите и размерите на градските райони се променят. Наблюдава се голямо увеличение в броя на градовете с над 10 млн. души население (наричани понякога мегаградове) – от три през 1980 г. до почти 40 днес, а според прогнозите на ООН-Хабитат за населението през 2080 г. вероятно ще има почти сто такива града.

Но повечето хора не живеят в тези най-големи мегаполиси и днес по-бързо растат по-малките градове, които са близо до и са свързани с по-големи. Транспортната свързаност между съседни градове и съседните им селища насърчава взаимозависимостта им, което означава, че големите градове все повече функционират като ключови организационни единици.

Ще възникват нови градове, а съществуващите малки градове ще отбележат един от най-бързите темпове на растеж. След пандемията по-добрите и по-бързи транспортни и дигитални връзки ни дават повече възможности за избор къде да живеем и работим. От Сидни до Лагос, Токио и Торонто наблюдаваме, че населението се мести по-далеч от градския център, като разширява площта на градовете, дори когато те търсят нови начини за уплътняване. Това дава възможност на местните ръководители да създават по-добре разпределени и по-привлекателни за живеене райони. Добър пример за това е железопътният проект Grand Paris Express, който ще добави 200 км релси и 68 гари в „орбитална“ железопътна система, предназначена да свързва предградията помежду им, без да се минава през центъра на града.

Кривите на градовете в Европа и Северна Америка не са толкова резки. Графика: Bloomberg LP

Реформаторски настроените правителства по целия свят се опитват да осигурят по-последователно управление на метрополията и на региона, но често се сблъскват със съпротива от местните органи, които се стремят да запазят властта си. Неотдавнашният напредък на Стокхолм е ярък пример за добра практика. Метрополният район от 56 общини успя да създаде платформи за сътрудничество като Stockholm Business Region в преследване на споделената им цел да се превърнат голям град „фабрика за еднорози“ за бързоразвиващи се компании като Spotify и Klarna.

Някои метрополни области също се разрастват и обединяват в огромни градски мегаобласти като Токио-Йокохама, Североизточния коридор в САЩ, индустриалния коридор Делхи-Мумбай, големия залив в Китай и делтата на река Яндзъ.

Някои нови градове ще възникнат на места, които в момента не изглеждат обитаеми – в пустини, върху вода, в по-студени климатични зони, тъй като се приспособяват към променящата се планета. Според Африканската банка за развитие две трети от бъдещите градове в Африка все още не са изградени. Това предоставя възможности за развитие на по-ефективни от гледна точка на ресурси и по-устойчиви откъм климат модели.

В този век на растеж, който ще приключи през 2080 г., колективното решение на човечеството да възприеме градовете и урбанизацията се проявява в най-невероятни форми на растеж. Това кара много градове да се тревожат как да управляват растежа и да го превърнат в успех. Необходими са нови инициативи в областта на градоустройството, жилищата, транспорта, енергетиката и инвестициите в комунални услуги наред с политики за защита и обогатяване на човешкия живот, спряване с глобалното затопляне и устойчивост към по-широки промени. Но в същото време трябва да мислим за бъдещето.

След 2080 г. е вероятно промените да бъдат все повече обуславяни от спада на населението, дори и в някои области то да продължава да нараства. Но все още не е ясно кои фактори ще доминират.

За урбанистите това поставя нова задача – призракът на града след пика. Как да подготвим градовете си както за предстоящия растеж, така и за спада на населението, с който ще се сблъскаме рано или късно? Тук можем да намерим нов импулс – да насърчим градове, които са не само конкурентоспособни, устойчиви и издръжливи, а и гъвкави, адаптивни и икономични.