А. Барес: Ръстът на инвестициите в държавните индустриални зони достига 140% за година

- Каква е ситуацията в зоните в Свиленград, Карлово и Телиш?

- Карлово, като община в близост до Пловдив, е доста експлоатиран район. Там вече има частна зона, която функционира успешно съвместно с подкрепата на община Пловдив. За момента като интерес за зоната в Карлово има две запитвания, работим по тях, но голямата концентрация на производства там създава дискомфорт на инвеститорите заради недостига на работна ръка. Затова и ние чисто концептуално се стараем да се фокусираме върху места, където има възможност за намиране на кадри, както и те да са съобразени със секторите, в които искат да инвестират, където има традиции в съответната област, има училища, а така се избягва и обезлюдяването на определени градове.

Свиленград се намира на ключово място, в близост до две граници. Свиленградската зона след изграждането на нова пътна връзка до границата остана в изолирано положение. Това създаде проблеми в развитието на зоната и се опитваме да ги преодолеем. Зоната там е малка, стараем се да се съобразим с нагласите и нуждите на града, институциите и фирмите, които оперират там. Митницата се намира в жилищна част на града и има голям проблем с денонощното преминаване на камиони и с чакащите превозни средства. Опитваме се да върнем поне част от митническото обслужване на територията на зоната, за да се положат основи за възобновяване на дейността ѝ.

Телиш е с много интересно местоположение, в близост до Плевен, но и леко отделен. Регионът предполага възможности, тъй като има развит жп транспорт, напоследък има и интерес към него от инвеститори. За момента обаче никой не е проявявал интерес към зоната в Телиш. Теренът освен това е бивше военно поделение с частично изградена инфраструктура, но и доста голяма тежест – над 100 „мъртви“ сгради, които няма как да се ползват. Част от бъдещите ни планове са да развиваме територията и натам, тъй като интересът е все по-голям, особено към достъпа до жп транспорт. На територията на зоната там има и гара.

Интересът към жп транспорта нараства по няколко причини. Сухопътният транспорт се очаква да поскъпне, особено с въвеждането на тол таксите. За голямата логистика жп транспортът ще остане най-евтиният начин за големи товари.

- Само че инвестициите в жп инфраструктурата се осъществяват основно в Южна България...

- Това е проблемът на Северна България. Давам пример с Видин: самият град има добра инфраструктура, но пътят дотам все още не е изграден. Проблемът е в свързаността със София и другата част на страната. Това е приоритизирано от правителството на ниво стратегическо планиране, но още не е започнало изграждане.

- С кои общини преговаряте за нови индустриални зони?

- Сключили сме седем меморандума за изграждане и развитие на нови индустриални зони – с общините Варна, Видин, Ловеч, Дупница, Божурище, Сандански, както и с областна администрация Кърджали, където има държавни терени, които биха били подходящи. Последният ни меморандум е с община Сандански, там има голям потенциал заради близостта с пристанището в Солун и магистралата. Това пристанище е средищно за разпределяне на товари от Китай.

Предстои да преговаряме за подписване на меморандум с община Кюстендил и община Горна Оряховица. Последната е изключително интересен център, жп възел, индустриален град, в близост до Велико Търново, където има университет и специализирани училища. Т.е. там имаме местоположение, кадри, инфраструктура. Магистрала „Хемус“ също е в процес на изграждане и там ще се получи добър индустриален център.

Кюстендил прави връзка с предприятия на територията на Сърбия и Македония. Има компании, които организират бизнеса си и в България, и в Сърбия и Македония, тъй като при нас те са в Европейския съюз, а там използват други облекчения. Този тип свързаност създава интерес.

С изключителен потенциал е партньорството с общините, защото така се обединяват усилията както на местната, така и на държавната администрация в процеса по привличане на инвеститори.