Къде отидоха студентите?

4) Конкуренция на алтернативно образование. Поради недостиг на подготвени кадри от висшето образование или неподходящите им умения, много фирми, особено във високотехнологичната сфера, се виждат принудени да обучават сами кадрите си или да разчитат на алтернативи.

Все по-популярно става обучението в школи, фокусирани върху усвояването на коректни професионални умения (отново, особено характерно при високите технологии), което замества по-широкото и абстрактно академично образование и позволява издържалите ги да се насочат директно към работа с новоусвоените си умения. Тази тенденция, съчетана с все по-голямата популярност на онлайн курсовете и самообученията не вещае добро бъдеще на традиционните висши учебни заведения.

5) Пренебрегване на демографските процеси. Определянето на броя свободни места във висшите училища обикновено не се съобразява с общия брой потенциални студенти. Докато от 2000 г. насам населението във възрастовите групи, които съставляват мнозинството от студентите (между 15 и 30 годишна възраст), е намаляло със 64%, то броят на записаните студенти за същия период остават практически непроменен.

В този смисъл университетите успяват да обхванат все по-голям дял от хората в подходяща възраст (включително и заради снижени критерии на приема и обучението), но по-реалистичен подход би наложил определянето на свободните места като функция на броя потенциални кандидати, който, за разлика от предлаганите места, се е свил значително.

Въпреки че целите за развитие на ЕС предполагат разрастване на обхвата на висшето образование, очакването все по-голям дял от топящите се потенциални студенти да избират български университети от година на година става все по-непостижимо.

Тези пет явления (с различна тежест, разбира се) до голяма степен обясняват ежегодният глад за студенти в българските университети. Проблемите далеч не са нерешими; точно обратното, няколко промени в политиките към висшето образование могат да облекчат много от тях:

    – Засилване на ролята на бизнеса в определянето на свободните места: фирмите са много по-наясно с кадровите си нужди от университетите и администрацията, но понастоящем мнението им остава на заден план или не са намерени работещите механизми то да бъде отчитано (включително и заради незаинтересованост на бизнеса, която има своите отделни причини);
   
    – Премахване на повечето ограничения за финансиране според рейтинга: настоящите изключения обезсмислят финансирането според качеството, което естествено би свило някои от по-малко търсените специалности;
   
    – Предлагане на повече и по-добри програми на чужд език: по-широкото обучение на английски ще направи страната по-привлекателна за студенти от трети страни, които след това може дори да останат на местния пазар на труда;
   
    – Съобразяване с демографските тенденции.

Внимателният читател най-вероятно е забелязал, че статията заобикаля най-важния „слон в стаята“, а именно качеството на предлаганото висше образование. Именно то е най-важната причина, поради която остават незаети местата в българските университети.

Това не би било така, ако те предлагаха фундаментални и релевантни знания и умения, които подкрепят както личностното развитие на студентите, така и реализацията им. Мерките за подобряване на качеството на образователния продукт обаче са далеч по-дългосрочни и обхватни от това, което можем да опишем и обясним тук, а и са обект на отделен, доста по-задълбочен анализ.

[1] Повече данни и обяснения в публикацията „Образованието в България 2017/2018 г.“