Защо форуърдните контракти лежат в основата на всички деривати

Най-сложният вид инвестиционни продукти попадат под необятната категория на дериватите. За повечето инвеститори концепцията за дериватните инструменти е трудна за разбиране. Въпреки това, откакто дериватите се използват от правителствени агенции, банкови институции, дружества за управление на активи и друг вид корпорации с цел да управляват по-добре своите инвестиционни рискове, е важно за инвеститорите да имат основни познания за това какво представляват тези продукти и как те се използват от професионалистите.

Форуърден контракт

Като един от видовете дериватни продукти, форуърдните контракти могат да се използват като пример, с който да добиете по-обща представа за по-сложните дериватни инстурменти, каквито са фючърсните контракти, договорите за опции и суапове, съветват от Investopedia. Форуърдните контракти са много популярни, защото не подлежат на правителствени регулации, осигуряват анонимност за участниците в сделката и могат да бъдат модифицирани, за да посрещнат специфичните нужди и на продавача, и на купувача. За съжаление, заради непрозрачния характер на форуърдните контракти обемът на форуърдния пазар на практика е неизвестен. Това от своя страна прави форуърдните пазари най-малко разбираеми в сравнение с различните видове пазари на деривати.

Заради непреодолимата липса на прозрачност, която се свързва с използването на форуърдните контракти, могат да възникнат редица проблеми. Например, страните, които използват форуърдни договори, са изложени на риск от неплатежоспособност. Финализирането на дадена търговска сделка може да се окаже проблем поради липсата на клирингова къща. Страните са изложени на потенциално големи загуби, ако дериватният договор не е структуриран правилно. В резултат на това съществува потенциална опасност сериозните финансови проблеми на форуърдните пазари да прелеят от страните, които участват в подобен тип сделки, към обществото като цяло. Към днешна дата сериозните проблеми като системното неизпълнение сред страните по сделката, например, все още не са разрешени.

Въпреки това икономическата концепция за „твърде големия, за да фалира“ винаги ще представлява опасение стига да не се позволява на огромни организации да сключват форуърдни договори. Този проблем става дори по-голям, когато се вземат под внимание и пазарите на опции и суапове.

Процедури по търговия и прехвърляне на форуърден контракт

Форуърдните контракти се търгуват на извънборсов пазар (over-the-counter, или ОТС). Те не се търгуват на борсите от ранга на NYSE, NYMEX, CME или CBOE. Когато срокът на форуърден контракт изтече, сделката се осъществява до един или два дни. Първият начин това да стане е чрез процеса, известен като „доставка“. При този тип прехвърляне страната, която е дългата позиция по форуърдния контракт, трябва да плати на страната, която е късата позиция по договора, когато активът е доставен и сделката – финализирана.

Въпреки че понятието за „доставка“ в сделката е лесно за разбиране, то доставянето на актива, който лежи в основата на договора, може да бъде много трудно за страната, заела късата позиция. Ето защо един форуърден контракт може да бъде приключен и чрез парично плащане.

Паричното плащане е по-сложно от доставката, но сравнително лесно може да бъде обяснено. Например, нека предположим, че в началото на годината компания, произвеждаща зърнени храни, чрез сключването на форуърден договор се съгласява да купи 1 млн. бушела царевица по цена 5 долара за бушел от фермер на 30 ноември същата година. Нека да допуснем, че в края на ноември царевицата се продава по 4 долара на бушел на пазара. В този пример, компанията, произвеждаща зърнени храни, която е дългата позиция по форуърдния контракт, ще получи от фермера актив, който сега струва 4 долара за бушел. Въпреки това, след като в началото на годината компанията се е съгласила да плати 5 долара за бушел, тя ще поиска фермерът да продаде царевицата на пазара в момента за 4 долара за бушел и компанията ще плати 1 долар за бушел на фермера.

Под условието на това предложение, фермерът пак ще получи 5 долара за бушел за своята царевица. Що се отнася за другата страна по сделката, производителят на зърнени храни просто ще закупи необходимото количество царевица на пазара по цена 4 долара за бушел.

Нетният ефект от това действие ще бъде плащане за 1 долар за бушел царевица от производителя на зърнени храни към фермера. В този случай паричното плащане бе използвано с единствената цел да опрости процеса на доставката.

Същност на договора за валутен форуърд

Дериватните контракти могат да бъдат създаден по начини, които ги правят сложни финансови инструменти. Чрез изясняване същността на договора за валутен форуърд ще можем да илюстрираме това твърдение. Преди да обясним как се сключва договор за валутен форуърд, трябва първо да обясним как валутите се възприемат от обществото и как те се използват от институционалните инвеститори за провеждане на финансов анализ.

Ако турист посети Таймс Скуеър в Ню Йорк, то той най-вероятно ще се натъкне на обменно бюро, което обявява курсовете на чуждестранните валути спрямо щатския долар. Тази практика е често срещана. Позната е като „непряко котиране“ и най-вероятно това е начинът, по който дребните инвеститори мислят, когато става дума за обмяна на валута. Когато правят финансов анализ, институционалните инвеститори използват метода на „пряко котиране“, който описва броя местни единици валута, срещу които може да се закупи (или продаде) съответния брой единици чужда валута.

Този метод беше създаден от анализаторите в областта на ценните книжа, защото институционалните инвеститори са склонни да мислят по отношение на размера на националната валута, необходима за закупуване на една акция, вместо да мислят колко акции могат да бъдат купени с единица местна валута. Като се има предвид тази практика, пряката котировка се използва, за да обясни как даден форуърден договор може да бъде използван за изпълнение на стратегия за покрит лихвен арбитраж.

Нека предположим, че американски валутен дилър работи за компания, която често продава стоки в Европа за евро и че тези евра ще трябва да бъдат обменени в американски долари. Всеки дилър в този вид позиция ще знае спот курса и форуърд курса между американския долар и еврото на паричния пазар, както и нормата на безрисковата възвръщаемост както на долара, така и на еврото.

Например, валутният дилър знае, че спот курса на долара на паричния пазар е 1,35 долара за едно евро, годишната норма на безрискова възвръщаемост в САЩ е 1%, а тази в Европа – 4%. Едногодишният договор за валутен форуърд на паричния пазар се котира на ниво от 1,5 долара за едно евро. Разполагайки с тази информация, валутният трейдър ще може да установи дали е възможно сключването на покрит лихвен арбитраж и как да заеме позиция, която да осигури на компанията безрискова печалба чрез сключването на сделка за валутен форуърд.