Основен проблем на варантите е, че пенсионните фондове не могат да ги имат

Основният проблем на варантите като средство за увеличение на капитала в българската действителност е, че пенсионните фондове нямат право да ги притежават, според Кодекса за социално осигуряване. В този най-важен нормативен акт за дейността им е записано, че могат да правят сделки с опции и фючърси като хеджиращи инструменти, но варантите са изключени.

Ако се абстрахираме от примера на Енемона, където цената на изпълнение е 18,5 лв. (ако не бъде променена поради нови увеличения на капитала), спрямо пазарна от около 9 лв., то е възможно издаването на варанти с цена на изпълнение под пазарната или например 50% от пазарната цена.

Например ако пазарната цена е 10 лв., страйк цената е 5 лв., тоест варантите веднага ще подлежат на изпълнение и дружеството може да очаква веднага увеличение на капитала си и постъпването на средства в него.

Тоест варантите са реален начин за увеличение на капитала веднага и не винаги трябва да се чака достигане на цената за изпълнение, както в случая с Енемона. Например при срок на варанта от 1 година и цена на изпълнение под пазарната, дружеството може да разчита, че всички варанти ще бъдат упражнени до 1 година. Предимството пред нормалното увеличение с права за акции би било в разтягането на срока за записване и съответно по-лесното асимилиране на предлаганото количество акции от инвеститорите.

На практика обаче тъй като българските пенсионни фондове нямат право да притежават този инструмент, а те са основни инвеститори на пазара, увеличението на капитала с варанти е по-малко атрактивно, спрямо увеличението на капитала с акции, каквито пенсионните фондове имат право да купуват.

Забраната да притежават варанти води и до друг пазарен ефект, а именно продажба на правата за издаването на варантите в периода за търговията им на БФБ-София. При дружества с голямо участие на пенсионни фондове, това означава значителен натиск върху цената на правата, поради задължението за продажба и евентуална възможност за другите типове инвеститори (договорни фондове, спекуланти, чужди инвеститори) да закупят права за варанти на атрактивни цени.

На 30 декември 2009 г. акционерите на Интеркапитал пропърти дивелопмънт АДСИЦ гласуваха промяна в устава на дружеството, с което позволяват увеличение на капитала с варанти.

На практика обаче ограниченията за пенсионните фондове да притежават варанти ще ограничава интереса за издаването им.

Пенсионните фондове срещаха и ограничението да участват на първични публични предлагания (IPO), срещу което се изказваха нееднократно, докато IPO-тата бяха атрактивни.