Лигата на централните банкери се изправя срещу инфлацията

Лигата на централните банкери се изправя срещу инфлацията. В последните месеци покачването на цените изненада регулаторите и надмина прогнозите на пазара, свивайки доходите на домакинствата и печалбите на компаниите.

Въпреки че до момента банките сякаш повече залагаха на оптимистичните очаквания, че инфлацията ще се забави с успокояването на проблемите на снабдителните вериги, войната в Украйна осуети тези планове и внесе нова вълна на несигурност, високи цени и забавени доставки, а това принуди централните банкери да се задействат.

Федералният резерв на САЩ бе една от първите големи централни банки, които повишиха лихвите, заедно с Английската централна банка (АЦБ), в опит да пребори рекордната инфлация, която месец след месец записва нови рекордни 40-годишни върхове. Ефектът от високите цени се отразява и в други измерители на инфлацията, като потребителските разходи в САЩ, които също достигнаха многогодишен връх през февруари.

Инфлацията обаче не е единственият проблем за Федералния резерв, който в момента се бори с перспективите за евентуална рецесия. Първите признаци за това се появиха на облигационния пазар в САЩ, където кривата на доходността се обърна - движение, което до момента исторически е предшествало рецесионни фази на икономиката.

"Това обикновено е сигнал, че предстоят лоши времена, очаква се рецесия или поне спад", коментира инвестиционният стратег в Standard Chartered Bank Стив Ингландър. "Пазарът изглежда убеден, че това ще приключи с плач", допълни експертът.

В нормални времена колкото повече време отнеме връщането на заем, толкова по-голяма е лихвата, която трябва да платиш. Даването на пари назаем за по-дълъг период от време предполага по-голям риск и съответно по-голяма възвръщаемост.

Следователно лихвата по тримесечен заем би трябвало да е по-ниска от тази по двугодишен, която пък би трябвало да по-малка от тази по един десетгодишен дълг. Когато тези взаимоотношения се обърнат, това е сигнал за предстояща турбуленция, която засяга Федералния резерв на САЩ.

Отговорът не се забави - във вторник ключови представители на американския регулатор увериха пазарите, че ще предприемат действия.

Лейл Брейнард, един от управителите на Фед, и ръководителят на банката в Сан Франциско Мери Дели коментираха, че подкрепят по-високи лихвени равнища, пише CNBC.

"От първостепенно значение е да намалим инфлацията", коментира Брейнард по време на уебинар. Тя увери, че Комисията по открити пазари към Фед "ще продължи да затяга паричната политика методично чрез серия от лихвени повишения и чрез бързо свиване на баланса на банката още на заседанието през май".

По-късно през деня Дели посочи, че рекордната инфлация "е също толкова вредна, колкото това да нямаш работа". Тя няколкократно увери, че лихвите ще бъдат покачени, като посочи, че се съмнява това да доведе до рецесия - нещо, което към момента е сред най-големите опасения на финансовите пазари.

Изненадващото в коментарите е, че Брейнард и Дели са считани за гълъби* и като такива те обикновено подкрепят по-ниските лихви. Фактът, че и двете подкрепят по-скъпи заеми показва колко сериозно Фед приема заплахата.

Не така стои ситуацията за Европейската централна банка (ЕЦБ). На последното си заседание регулаторът изненадващо реши да ускори темпа на прекратяване на старата програма за покупка на облигации APP. Последните данни на европейската статистическа служба Евростат потвърдиха за пореден месец рекордното равнище на инфлацията на Стария континент, под чиято тежест се огъват фирмите и домакинствата.

Големият въпрос е кога ще бъдат променени лихвите. Паричните пазари са в очакване това да стане в края на 2022 г., докато представителите на банката не бързат да се ангажират с конкретен времеви период.

Докато на предишните си заседания ЕЦБ уверяваше, че лихвите ще бъдат увеличени "малко след" прекратяването на програмата APP, то през март тази формулировка бе променена на "известно време след". На своя пресконференция Лагард обясни, че "известно време след" би могло да означава както седмици, така и месеци.

„Повече от всякога е важно да запазим възможността за избор в паричната политика", потвърди и главният икономист на институцията Филип Лейн.

Във вторник обаче гуверньорът на Белгийската централна банка Пиер Вунш посочи, че ЕЦБ може да върне лихвите до нулеви равнище през тази година.

"На база сегашните перспективи, с положителен икономически растеж, ще повишим лихвите до 0% до края на годината", увери Вунш в интервю за белгийското списание Knack, цитиран от Ройтерс.

Миналата седмица подобно изказване направи и управителят на Австрийската централна банка Роберт Холцман. Ако в края на годината „депозитната лихва не е вече на 0%, ще е твърде късно“, коментира Холцман. „Ако инфлацията не се окаже по-висока от очакваното, можем просто да останем на 0%“, допълни гуверньорът.

И докато банкерите на Стария континент търсят правилната посока и темп, то ситуацията е съвсем различна за Японската централна банка (ЯЦБ), която се опитва да ускори инфлацията. Усилията й обаче водят до поевтиняване на японската йена. Ако един щатски долар започне да се предлага за над 130 японски йени, ЯЦБ "ще се изправи на нокти", смята бившият заместник-министър на финансите за международни отношения на Япония Ейсуке Сакакибара, цитиран от CNBC.

Войната в Украйна нанесе сериозен удар върху йената и разтърси световните пазари. През март японската йена поевтиня с над 5% въпреки статута й на валута убежище във времена на несигурност. Една от причините за тези движения са очакванията, че японският регулатор ще се движи с по-бавен темп спрямо другите големи централни банки.

"Сегашните нива на йената спрямо долара няма да са проблем", заяви Сакакибара, наричан някога "Г-н Йена", след като проведе редица валутни интервенции през 90-те години на миналия век. "Поевтиняването на йената е отражение на поскъпването на долара. Ако цената на долара отиде до 130 - или над 130 йени - това би могло да създаде проблеми", посочи Сакакибара.

Междувременно гуверньорът на ЯЦБ Харухико Курода отново повтори възгледите си, че поевтинялата йена помага на японската икономика, въпреки че скорошните й движения са "някак бързи".

"Ако погледнем движенията на обменните курсове за по-дълъг период от време, като например последното десетилетие, колебанията са станали по-малки, но скорошните движения изглеждат някак бързи", коментира Курода във вторник, цитиран от Bloomberg.

Безспорно централните банки са изправени пред големи предизвикателства, но ще е лъжа да твърдим, че това са събития, които досега не са срещани. Тънкият момент се състои в това дали централните банкери са си научили уроците от миналото и дали ще успеят да избегнат рецесията.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.