Споразумението на България с ЕС: Инвестиции с фокус към регионите

Развитието на туризма се оценява като съществен неоползотворен потенциал на българските региони. Към момента националният туристически продукт се доминира от масовия туризъм (морски и планински), в които има нужда от преодоляване на вредните въздействия от туристическа експанзия.

Крайбрежният и речният туризъм играят важна роля за развитието на туристическия сектор и в частност за икономиката на Черноморския и Дунавския регион, като допринасят за увеличаването на броя на международните туристи и в много случаи те са основен източник на доходи и заетост за местното население.

Според ЕК се очаква растеж на този сектор с до 2-3% годишно до 2020 г. От друга страна, обаче развитието на туристическите дестинации в българската част на Черноморския и Дунавския регион не е възможно без съответните инвестиции в транспортната и техническата инфраструктура. В документа се посочва, че Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма предвижда увеличаване дела на специализираните видове туризъм - утвърждаване на нови туристически продукти (културно-исторически, балнеология – СПА и уелнес, еко и селски туризъм, религиозен, конгресен, приключенски, голф, яхтен) и по-широко включване в туристическото предлагане на атрактивни регионални туристически продукти и дестинации от вътрешността на страната.

Въпреки нарастващия интерес към алтернативните форми на туризъм местните общности не могат да се възползват от предимствата, отчита се в Стратегията. Основните бариери са: липсата на добра инфраструктура за предоставянето на тези видове туризъм и недостигът на качествена информация вътре и извън страната - България все още няма специфичен и разпознаваем облик, който да дефинира привлекателността й от външна гледна точка.

По отношение на ИКТ сектора в периода до 2020 година ще се търсят начини за решаване на проблема с гарантиране на широколентов достъп от следващо поколение в общинските центрове в селските райони. Ще се работи за усъвършенстване на съществуващите широколентови мрежи до такива за достъп от следващо поколение, осигуряване на технологично оборудване за образователната система, здравните и социалните заведения.

В тази връзка българските власти подготвят Национален план за достъп от следващо поколение, насочен към постигане целите на Цифровата програма на Европа. Ще се цели 98% покритие със свързаност със скорост от 30 Mbps и 50% покритие със свързаност със скорост от 100 Mbps.

На практика високоскоростният достъп ще даде възможност за използване на съдържание с висока разделителна способност, модерни комбинирани цифрови услуги, поддържане по поръчка на взискателни към скоростта приложения.