Томислав Дончев не очаква спад на инвестициите

Въпреки плановете на бизнеса за свиване на инвестициите с 30% тази година (според данните на НСИ) вицепремиерът Томислав Дончев не очаква спад на инвестициите. В интервю за в. „Труд“ той посочва, че 2015 година ще е по-силна по отношение на еврофондовете от 2014 г., както и от 2016 г. 

Той обяснява, че това ще бъде така, защото в рамките на 2015 г. ще се разплатят над 2,4 млрд. евро от програмния период 2007 – 2013 г. Ако добавим и програмата за селските райони, ще станат близо 3 млрд. евро само от стария програмен период, посочва Дончев.

"Амбицията ни е да бъдат отворени процедури за няколко милиарда от новия и да успеем да платим поне 1 млрд. лева. Ако направим груба сметка, на пазара ще бъдат изкарани не по-малко от 6-7 млрд. лева. Не мога да се зарека какво ще покаже статистиката накрая на годината, но на базата на собствения си опит мога да кажа, че няма да има спад на инвестициите", коментира вицепремиерът.

По повод на представения проект на нов Закон за обществените поръчки (ЗОП) Дончев посочва, че целите му са транспонирането на новите евродирективи за обществените поръчки с краен срок април 2016 г., въвеждането на случаен подбор на външни експерти и изискванията да се публикува огромна част от документацията в мрежата и създаването на много по-прост текст, по-лесен за ориентация, с по-лесни базисни правила.

"Надеждата тук е да избягаме от ситуация, в която ЗОП се променя няколко пъти в годината. Сигурно той и законът за движение по пътищата бележат мрачен рекорд за най-често променяните закони", казва Дончев.

Пилотната фаза на проекта за електронни поръчки ще бъде готова в рамките на година, като за тотално електронизиране може би ще е необходим по-дълъг период, коментира вицепремиерът.

Според него темата за т.нар. ин хаус поръчки (когато държавата и общините възлагат обществени поръчки на свои предприятия без търг – б.р.) е изключително спорна, но според решение на Европейския съд тези поръчки са позволени. "Когато една община има такова дружество, е подигравка да се прави отворена процедура. Разбира се, възложителят трябва да бъде публична институция, със 100% контрол над дружеството изпълнител и по-голяма част от оборота му трябва да произлиза точно от тази дейност", обяснява Дончев.

По думите му големият проблем при тези поръчки идва от ценообразуването. "Голямото предизвикателство, когато говорим за ин хауса, е на какви цени става възлагането. Силно съм скептичен по отношение на номенклатури с цени, които се приемат от Министерския съвет, както е предвидено в закона сега. Има и още един риск – чрез ин хаус възлагане да бъде дадена на високи непазарни цени поръчка, която от своя страна да се насочи към подизпълнител и така по веригата да се формира свръхпечалба. В правилника за приложение това трябва да бъде решено особено в диалог с браншовите организации и най-вече строителната камара. Строителството е един от най-рисковите сегменти, трябва да бъде търсено решение", категоричен е вицепремиерът.

Заради европейското законодателство трябва да внедрим тези текстове, но оттук нататък въпросът е как да не носят вреди. Плюсът е, че ин хаусът пести време, посочва той.

В новия закон се разширява предварителният контрол, включително и се въвеждат проверки на случаен принцип. Второто важно нещо е синхронизацията на работата в контролните органи. Важно е да се въведе принципа на т.нар single одит – като е проверяван един проект веднъж и е казано, че всичко е наред, да не ви проверява за същото нещо след една година, например. Това се случва не само при нас, но и при европейските органи, коментира вицпермиерът.