Ниският стандарт в земеделието оставя България с ниски субсидии и след 2016 г.

Българските земеделски производители подкрепят основната част от обсъжданите реформи по общата селскостопанска политика, която ще се прилага в ЕС  за периода 2014 г. - 2020 г., но настояват за защита на интересите им по отношение на специфичните за агросектора особености. Около това становище се обединиха представители на сектора по време на проведения днес първи дебат по бъдещата аграрна политика, организиран от земеделското министерство.

„Фермерите имат усещането за дискриминация спрямо останалите държави от Евросъюза, особено след като не беше одобрено искането на България и Румъния субсидиите на нашите фермери да бъдат изравнени през 2014 г. вместо през 2016 г. с тези на старите членки от Европейския съюз“, коментира председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукадинов.

За Investor.bg Вукадинов обясни, че това т.нар. „изравняване“ няма да се постигне дори след 2016 г. , защото преди присъединяването на страната в ЕС субсидиите на хектар са били изчислени според производството и цената на структуроопределящата за страната ни култура, каквато е зърното, като са отчетени средните им стойности за периода от 2004 до 2007 г. .

Тогава на декар земеделска земя са получавани средно по 290 килограма зърно при средна пазарна цена от 63 евро и това е заложено в референтната рамка за размера на българските агросубсидии, поясни Ангел Вукадинов. Еврозаконодателството продължава да прилага тази база при изчисляването на евросубсидиите за декар площ, което означава, че през 2016 г. нашите фермери ще получават максимум 22 евро за декар, докато колегите му в Германия ще взимат 45-50 евро, защото техните цени са били много по-високи от тези в България по времето, когато е създадено еврозаконодателството, поясни още Вукадинов.

По време на днешната дискусия представителите на повечето браншови организации поискаха от министъра на земеделието Мирослав Найденов в преговорите по новата политика след 2014 г. да се настоява за по-висок таван за плащанията за едно стопанство, което според проекта за бъдещата политика в сектора се фиксира да бъде 300 хил. евро и при достигането му фермерите да нямат право на повече субсидии.

От името на животновъдите млекопроизводителят Димитър Зоров настоя таванът да бъде поне два пъти по-голям, тъй като животновъдите със земя, които отглеждат по хиляда крави например, ще бъдат отрязани от плащания за тази земя, тъй като те взимат допълнителни субсидии и за животните.

Теодор Иванов от асоциацията на фермерите пък настоя България да получава по-големи насърчения за младите фермери. Според предварителните планове този дял  ще съставлява около 2% от общите плащания за дадената държава от ЕС.

Представителите на бизнеса одобряват предложението на Европейската комисия 30% от субсидиите да се дават само за прилагането на екологични практики в сектора. „Ние и сега прилагаме подобни дейности при сеитбооборота, така че за нас няма да е трудно да изпълним екологичните изисквания“, обясни Ангел Вукадинов.

Според него преобладаващата част от българските фермери отговарят на изискването за „активни производители“, наложено от Еврокомисията по отношение на фирми извън аграрния сектор, които досега неправомерно са получавали големи евросубисидии.

Земеделският министър обеща от своя страна да създаде специално експертно звено във ведомството, което да приема, обработва и обобщава предложенията на браншовите организации. „Въз основа на тези предложения ще изработим и позицията на страната по преговорите върху общата селскостопанска политика с останалите държави“, заключи Найденов.