Сметната палата: Бавят се наложителни реформи в Спешна помощ

Дейността по оказване на достъпна, качествена и своевременна спешна медицинска помощ не е ефективна и ефикасна. Въпреки че разходите по това перо в годините нарастват, резултатите не се подобряват. Негативите са както за пациентите, така и за изпълнителите. Това са някои от основните изводи от доклад на Сметната палата за дейността на Спешната помощ от началото на 2010 до юни 2014 година, осъществявана от 28 самостоятелни центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и от спешните отделения към лечебните заведения.

Въпреки приетите стратегически документи проблемите при Спешната помощ се повтарят и са създадени предпоставки за забавяне на наложителните реформи в системата, посочва се в документа.

Други основни изводи от одита са относно съществуващата неравнопоставеност за част от населението за времето на достъп до спешна медицинска помощ. Цитират се данни на Министерството на здравеопазването, според които около 58% от населените места са с време за достъп до филиал на СМП до 20 минути, а около 15 на сто от населените места - в диапазона над 30 минути. За 3% от българските граждани от труднодостъпни и отдалечени райони проблем е достигането на екипи на спешна помощ.

На фона на изводите за неефективност и неефикасност докладът отчита, че разходите за спешна помощ нарастват значително за одитирания период. Докато през 2010 г. са изразходвани 76 млн. лв., за 2014 г. разходите възлизат на 122 млн. лева, или нарастването е с 60 на сто.

Размерът на публичните средства, изразходвани за спешна медицинска помощ, непрекъснато нараства и съставлява най-голям относителен дял в бюджета на Министерството на здравеопазването. Този дял се увеличава от 13 на сто през 2010 г. на 25,6 на сто към края на юни 2014 г. и на 30,7 на сто към края на 2014 г.

Планирането на средствата за програма „Спешна медицинска помощ“ на Министерството на здравеопазването за одитирания период не е адекватно, независимо че разходите по програмата заемат съществен дял от общите разходи по програмния бюджет на министерството. През всяка следваща година значително се увеличават отчетените разходи, пише в одита.

Недостатъчен е интересът на лекарите без специалност да специализират „Спешна медицина“. Заплатите са неадекватни и недостатъчно мотивиращи за рисковите условия на труд и високото напрежение. Медицинският персонал в системата за спешна медицинска помощ на ЦСМП е 7 111 души, в рамките на които са формирани 357 мобилни екипа -75 реанимационни, 127 лекарски, 125 долекарски и 30 транспортни. Освен тях функционират и 167 стационарни екипи.

Не е решен проблемът със собствеността на сградния фонд, с който разполагат ЦСМП, което създава сериозни пречки при тяхното поддържане и обновяване.

Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 действа, но трябва да бъде доразвита и да осигури възможност за информационна свързаност и обмен на информация в реално време. В дежурните екипи на тел. 112 няма медицински лица или нормативно приети критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания. Създадени са предпоставки за допускане на грешки при предаването на повикванията към ЦСМП.

Липсва свързаност между информационните системи на ЦСМП и лечебните заведения и поради това не е възможна връзка в реално време между лекарите от спешната помощ и дежурните лекари в лечебното заведение. Не са създадени възможности за масово въвеждане и използване на телемедицината в процеса на оказване на спешна медицинска помощ, въпреки че са предприети действия.

Нарастват случаите на неудовлетвореност на пациентите от оказаната им помощ. Не е осигурена равномерна натовареност на екипите за оказване на спешна медицинска помощ в различните ЦСМП. Устойчива е тенденцията за висока натовареност, която се засилва в края на одитирания период, констатират одиторите.

През последните години близо една трета от населението ежегодно ползва спешна медицинска помощ. Търсенето й е засилено поради затруднения в достъпа до извънболнична и болнична медицинска помощ, както и заради други фактори като недостиг на специализирани медицински кадри, проблеми с квалификацията и други, отчита документът.

В доклада се констатира още, че от Министерството на здравеопазването са предприемани действия за увеличение на работните заплати на специалистите в системата на СМП, но въпреки това те остават неадекватни спрямо тези в останалите лечебни заведения.

Не е приета и визия и стратегия в дългосрочен план за развитие на Спешната помощ, което е основен фактор за наличие на сериозни проблеми във всички елементи на системата, пишат от Палатата.

Налага се актуализиране и въвеждане в действие на Националната здравна карта, както и приемане на критерии и стандарти за териториално разпределение на структурите за спешна медицинска помощ, препоръчва се в документа.

По време на одита е приета Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ за периода 2014-2020 г., която предвижда мерки и дейности, които да доведат до преодоляване на сериозните проблеми в системата и подобряване на резултатите от дейността по оказване на спешна помощ.