Русатом: АЕЦ "Козлодуй" може да работи поне още 30 години

Българската ядрена електроцентрала в Козлодуй е в много добро състояние и се експлоатира добре. Съоръженията могат да работят поне още 30 години. Оценката е на една от компаниите, наета за модернизацията на пети енергоблок – Русатом, част от корпорацията Росатом.

Компанията работи за удължаване на живота на пети блок в консорциум с френската EDF. Вицепрезидентът, отговарящ за международната мрежа на Русатом в Централна Европа, Вадим Титов, призна пред журналисти в София, че сроковете за изпълнение на този проект са много съкратени, но се надява консорциумът да успее да се вмести в тях, още повече, че проектът е важен за България. Лицензът на пети блок изтича към края на 2017 година.

Компанията участва и в търга за удължаване на срока за експлоатация на шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, но там лицензът изтича през есента на 2019 година и ситуацията не е толкова спешна.

Ядрената енергетика е важна част от енергийния микс и практиката показва, че където присъстват такива централи, цената на електроенергията е по-ниска, посочи още Титов. Според него липсата на базова мощност като ядрена централа води до по-висока цена на електроенергията, а от друга страна АЕЦ произвежда чиста енергия и помага в покриването на екологичните цели.

Според Титов след като Германия е започнала да затваря ядрените си централи, емисиите парникови газове от икономиката са се увеличили. Затова и оценката на експерта е, че АЕЦ, съвместно с хидроцентрали и ВЕИ мощности като цяло са в основата на екологично чистата енергетика и спомагат за намаляване на емисиите въглероден диоксид.

Предимството на ядрената централа е и по-голямата прогнозируемост на разходите за производство на електроенергията. При газовите централи например делът на природния газ в цената на крайния продукт е 60%. Така при сериозни изменения на газовите пазари, ще се променя чувствително и цената на произведения ток. За АЕЦ делът на горивото е 5%, което означава, че флуктуации на урановите пазари няма да оказват значително въздействие. 

Вадим Титов направи и коментар по повод започналата проверка на Европейската комисия за държавна помощ за строителството на АЕЦ Пакш в Унгария. Русия не е член на ЕС и комуникацията с европейските институции се води от нашите унгарски партньори, категоричен беше той.

Проектът в момента се намира в подготвителна фаза, а плановете са същинското строителство да започне през 2018 година. „Изпълняваме всички задължения по реализацията на проекта, съгласно подписаното международно споразумение и договор за строителство“, каза още Титов.

Припомняме, че през декември 2014 година Унгария и Русия подписаха споразумение за строителството на нова ядрена мощност. Финансирането на проекта, което се проверява сега от Брюксел, е осигурено чрез междудържавен заем, който ще започне да се изплаща, след като централата влезе в експлоатация.

Титов обясни, че има и друг вариант за финансиране на подобни проекти – руската страна да бъде съакционер в проекта. Такава е ситуацията при строителството на една от ядрените централи във Финландия. При нея се използва руска технология, а Росатом притежава 34% от капитала на централата.

По отношение на АЕЦ Пакш надеждите са, че проектът все пак ще получи „зелена светлина“, още повече, че вече има положително решение за АЕЦ Хинклипойнт във Великобритания.

Опитът в Чехия по отношение на търга за нови мощности в АЕЦ Темелин, който беше прекратен, е показателен, че е много сложно да се избере доставчик на ядрена технология чрез отрит търг, смята още Титов.

Политическата подкрепа никога не е излишна, призна още той, но беше категоричен, че възложителите трябва да обърнат внимание най-вече на ясния технически проект, който ще им представят изпълнителите, и на икономическите интереси.