Ако изборите бяха следващата неделя, новият парламент ще е в патова ситуация, близка до тази през 2013 г. Това показва Nova Alpha Index - регулярното тримесечно проучване на Алфа Рисърч, осъществено съвместно с Нова телевизия, информира социологическата агенция.
Според изследването за януари в бъдещото 44-то Народно събрание не би имало партия със самостоятелно мнозинство, а възможните коалиции ще са доста трудни. ГЕРБ (32,6% от гласуващите) води с 3,8 пункта преднина пред БСП (28,8%).
Обединените патриоти постигат резултат, близък до този на президентските избори (10,7%). ДПС, което обикновено се представя по-слабо в проучванията, има 7,8% подкрепа. Ако обаче и на парламентарните избори активността е висока, то може да остане в рамките на тези граници.
С няколко десети над бариерата от 4% би била новата партия на Веселин Марешки, но тепърва предстои да се види как ще се развива нейната подкрепа.
В условията на започнала вече поляризация и челен сблъсък между ГЕРБ и БСП, фрагментираната десница стартира от „подпрагови“ позиции – с 3,8% и най-близко до парламентарно представителство за момента е Реформаторският блок, 2,3% за Да, България; 1,4% за формация около ДСБ. Подобна е ситуацията и с по-малките партии вляво – 1,9% за Татяна Дончева и 1,4% за АБВ.
Формирането на кабинет би се оказало сложна задача. Ако част от десните избиратели останат без представителство в парламента, се отваря път към нарастващо влияние на популизма и национализма, смятат социолозите.
Парадоксално, възможният тип управление може да се окаже в сериозно противоречие с обществените очаквания за бъдещото правителство. В момента най-голям дял от хората (36,6%) биха желали след изборите страната да има дясноцентристко управление около ГЕРБ и други партии от този спектър. 27,3% предпочитат лявоцентристко управление около БСП.
11,5% виждат съюз на Обединените патриоти с ГЕРБ, а 8% - на патриотите с БСП. Най-малко желани са коалиция ГЕРБ – БСП (5,3%) и повторно управление на БСП и ДПС (4,2%). Макар и слабо популярна, коалицията ГЕРБ-БСП се подкрепя основно от симпатизанти на левицата.
Според изследването вече отшумява директният ефект на президентския вот върху подкрепата за политическите сили и техните лидери, който през декември беше довел почти до изравняване между основните конкуренти ГЕРБ и БСП.
Новият президент Румен Радев встъпва в длъжност с много високи обществени очаквания – 51% позитивни оценки, срещу едва 10% отрицателни. По-висок старт е имал единствено президентът Петър Стоянов – 67%, месец след началото на своя мандат. Сред привържениците на президента Радев се открояват подкрепилите го най-твърдо в изборите симпатизанти на БСП, ДПС и Обединените патриоти. Десните избиратели, най-вече тези на ГЕРБ и Реформаторския блок, все още споделят повече резерви към държавния глава.
Равносметката на българите за 10-годишното членство на България в ЕС е подчертано положителна. 56% са на мнение, че страната ни повече е спечелила, отколкото загубила, 27% са на противоположното мнение. Единственият момент в този период, в който позитивните оценки бележат рязък спад, е февруари 2014 г. (едва 37% са били убедени, че страната ни печели от членството).
И след десетгодишно членство в Евросъюза обаче основните проблеми пред българите продължават да бъдат ниските доходи (58%), корупцията (46%), битовата престъпност (41%), емиграцията на млади българи в чужбина (35%), неспазването на закона (27%). Обратното, състоянието на инфраструктурата и безработицата, от ключови проблеми преди години, днес вече слизат в дъното на класацията (10%).
Може да се предполага, че от позиционирането на партиите спрямо тези две основни линии – от една страна, постигането на максимална ефективност от европейското членство на България (качество на живот, законност и отговорност на институциите) и от друга, преодоляване на най-чувствителните обществени проблеми, ще зависи резултатът, който те ще постигнат на насрочените за 26 март парламентарни избори.
Сред партийните лидери с относително най-висока подкрепа остава Бойко Борисов (32,3%), следван непосредствено от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов (30,7%), който запазва инерцията от президентските избори. Следващата „двойка“ се оформя от лидера на БСП Корнелия Нинова (25,2%) и другият кандидат, набрал скорост в президентската кампания Веселин Марешки (24,3%).
Сред лидерите на старите и нови партии вдясно относително най-висока подкрепа събира Христо Иванов (11%). Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Николай Ненчев и Радан Кънев имат лична подкрепа около 7%.
Авторите на проучването подчертават, че картината може да се промени съществено до предсрочните парламентарни избори на 26 март.
Проучването е проведено е в периода 14 – 22 януари 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна.


300 бойци от 21 държави се включиха във финалния SENSHI лагер за годината
Костадинов зове за бойкот на Евровизия
Турнир по акробатичен рокендрол се провежда днес във Варна
Проливните дъждове предизвикаха нови наводнения край Царево
Благотворителен кулинарен фестивал за Никулден се провежда във Варна
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
SpaceX ще предложи акции на вътрешни лица при рекордна оценка
Империята на китайските пристанища, част 5
Как чуждестранните автомобилни гиганти могат да се закрепят на китайския пазар
Империята на китайските пристанища, част 4
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Бизнесмен организира погребение за късметлийската си кола
В кадър: Никулден във Варна с военен ритуал, молебен и курбан
Здравко от "Ритон" е в болница, дуетът отлага участия и концерт
Любен Дилов-син: Готови сме за избори, но държавата има нужда от бюджет
ЦСКА се огледа в норвежец, оценен на 5 млн. евро
Опра Уинфри демонстрира талия на оса, след като отслабна драстично