НСТС се разедини за поправките в защита на работниците при неизплащане на заплати

Социалните партньори от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигнаха съгласие по предлаганите законови промени за защита на работниците в случаите, когато работодателите не им изплащат заплатите и обезщетенията.

Законопроектът за промяна на Кодекса на труда цели по-голяма защита за работниците в тази насока.

Работодателите не подкрепят голяма част от заложените промени, стана ясно по време на заседанието. Синдикатите одобряват мерките, но смятат, че за да се ликвидира изцяло проблема са необходими по-решителни действия, каквито синдикалните организации първоначално предложиха с омбудсмана.

Предложенията за промени предвиждат засилване на контролните функции на Главната инспекция по труда. Идеята е да се предоставят правомощия на Инспекцията да прави проверки за изплащането на трудови възнаграждения и след прекратяване на трудовите правоотношения и да дава задължителни предписания. 

Предвижда се въвеждане на срок, с който работодателят да е обвързан и да е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите, като се дължи и законната лихва при неизпълнение.

С предвиденото изменение на Ггражданско-процесуалния кодекс се предвижда възможността работниците да могат бързо и лесно да искат въз основа на влезли в сила предписания на Инспекцията по труда издаване на заповед за незабавно изпълнение. Така те ще бъдат улеснени да търсят от неиздължилия се към тях работодател съответните признати и начислени възнаграждения без да се налага да водят съдебни дела за установяване на размера на дължимото, както е в момента.

Предлага се още работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Промените залагат и допълнителни възможности за работещите да получават вземанията си от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите. Предвижда се увеличение на срока за подаване на заявление за получаването им от Фонда и периода между прекратяване на трудовото правоотношение и вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви, че е неплатените и забавените заплати са в рамките на 30 млн. лева при общо плащани заплати годишно в порядъка на 30 млрд. лева. Разликата е едно към хиляда и тенденцията е неизплатените заплати да стават по-малко, допълни Велев.

По думите му неизплащането на заплати са епизодични прояви. Велев смята, че тези проблеми не изискват законодателни промени, а своевременна реакция на синдикати и контролни органи. Той изрази опасения за източване на Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите в резултат на предложенията.

От КНСБ потвърдиха вече заявената си позиция, че дори да се приемат така предложените промени, лошата практика с неизплащане на заплати няма да се изкорени.