По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.
България
Българското холдингово дружество Еврохолд България се споразумя да придобие бизнеса на чешката енергийна компания ЧЕЗ Груп в България срещу сумата от 335 млн. евро, или с 15 млн. евро повече от цената, която се твърдеше, че е предложила Гинка Върбакова. Парите ще бъдат осигурени чрез заем от международни банки и чрез собствени средства, се казва в съобщение на холдинга.
CEZ опитва да продаде електроразпределението си вече над две години, като това реално е вторият подписан договор. За разлика от предишния опит, при който Комисията за защита на конкуренцията не разреши на "Инерком" на Върбакова да придобие дружествата на CEZ, този път сделката трябва да бъде одобрена и от КЕВР. Енергийният регулатор получи новото правомощие точно заради силния публичен отзвук при предишния избор на купувач на най-голямото електроразпределително дружество в страната.
След двуседмично обсъждане на темата с партийните субсидии ГЕРБ и ДПС обявиха, че са постигнали съгласие да се смени модела на партийно финансиране, като отново се допуснат дарения за партиите от бизнеса. Паралелно с това регламентираното държавно субсидиране за партиите по ясни критерии - 11 лева за всеки получен глас на парламентарните избори ще бъде свито до 1 лев на глас. Но темата не влезе за гласуване през седмицата.
ДПС внесе предложение за нулева ставка за учебници и книги. Преди седмица премиерът Бойко Борисов също заяви, че може да се помисли за отстъпка за книгите. Това поставя ГЕРБ в интересна позиция - финансовият министър Владислав Горанов вече се обяви против каквито и да било промени на данъчните ставки, подобна е и позицията на председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. Против по-ниски ставки на косвения данък за някои стоки се изказаха и четирите работодателски организации, както и единият синдикат – КНСБ.
Водачът на листата на ГЕРБ в изборите за Европейски парламент Мария Габриел се отказа от мястото си на евродепутат, за да изкара до края мандата си в ЕК. Следващата в листата Лиляна Павлова също се отказа, за да стане вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, поради което във вторник ЦИК обяви Емил Радев за евродепутат на овакантеното място.
Разходите за труд в България нарастват с 12,9% през първото тримесечие на годината, показват данни на Евростат. Това е вторият най-висок темп в ЕС след традиционния лидер - Румъния, където отчетеното увеличение е 16,3%. С най-голям ръст са разходите за труд за учителите и педагогическия персонал, чиито заплати продължават да се покачват.
ЕС и еврозоната
Сенатът в Берлин реши да постави крайъгълните камъни за така наречения "Mietendeckel". Той предвижда наемите в Берлин да не се увеличават в рамките на пет години. За да се предотврати увеличаването на временния наем, законът трябва да бъде валиден със задна дата от 18 юни. В случай на нарушения ще бъдат възможни глоби в размер до 500 000 евро. От правилото са изключени нови сгради с първоначален наем и социални жилища. Освен това следва да се въведе таван за наемите от досега необявена сума. Законът трябва да бъде приложен до средата на октомври и да влезе в сила най-късно от януари 2020 г.
На срещата на върха на ЕС не се постигна споразумение за назначаването на висшите длъжности в основните институции на ЕС. Нито един от шпитценкандидатите на европейските партийни семейства за председател на ЕК не успя да получи мнозинство. Сега решението се очаква на извънредна среща на върха в края на юни. Междувременно германският влиятелен всекидневник Handelsblatt писа, че ЕНП има много добра алтернатива на своя кандидат Манфред Вебер в лицето на българката Кристалина Георгиева.
Реформата на еврозоната също беше отложена. Сега целта е да се постигне споразумение за разширяване на пакета от мерки за спасяване на еврото ESM, който ще служи като предпазна мярка за банковия съюз в бъдеще - на среща на върха на ЕС през декември. Дотогава трябва да се вземе решение и за бюджета на еврозоната.
Бе сключено споразумение за икономически санкции на ЕС срещу Русия. Тъй като конфликтът в Украйна продължава, те ще бъдат удължени с още шест месеца. Първоначално санкциите биха изтекли на 31 юли. Санкциите включват забрана за внос на стоки с произход от Крим и Севастопол, инвестиции в Крим и Севастопол, т.е. нито европейците, нито дружествата, установени в ЕС, могат да купуват недвижими имоти или предприятия в Крим, да финансират кримски дружества или да предоставят съответните услуги, туристически услуги в Крим и Севастопол - европейски туристически кораби не могат да акостират в пристанища на Кримския полуостров освен при извънредна ситуация, износ на стоки за кримски дружества или за използване в Крим в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката и свързани с търсенето, проучването и добива на нефт, газ и минерални ресурси.
На годишната конференция на ЕЦБ в Синтра, Португалия, ръководителят на централната банка Марио Драги за пореден път обеща парично облекчаване, ако инфлацията не нарасне. Още на последното заседание преди две седмици Управителният съвет обсъди възможни мерки, включително намаляване на депозитната ставка за банките, която от 2016 г. е на отрицателна територия.
Основната лихва на ЕЦБ.
Междувременно председателят на Бундесбанк Йенс Вайдман посочи ясно, че смята програмата на ЕЦБ за покупки на държавни облигации за съвместима с европейското право и се ангажира с нея. В разгара на кризата с еврото през 2012 г. Вайдман обаче беше единственият представител на централната банка, който гласува против програмата. Понастоящем той се смята за един от най-обещаващите кандидати за поста на Марио Драги, но също така се сблъсква със съпротива поради тогавашната му критика към програмата.
В Обединеното кралство бившият и сегашният външен министър Борис Джонсън и Джереми Хънт останаха последни кандидати за лидерството на торите. Сега приблизително 160 000 членове на консервативната партия ще вземат решение чрез гласуване по пощата до края на юли кой да замени лидера на партията и премиер Тереза Мей.
Английската централна банка остави основния си лихвен процент непроменен на ниво от 0р75%. Въпреки че централната банка не изключва увеличение на лихвените проценти, тя подчертава, че постепенното и ограничено затягане на лихвената политика ще е необходимо само ако Brexit премине гладко.
В писмо до EK италианското правителство сигнализира готовност за диалог в рамките на бюджетния спор. То било готово да обсъди мерки за намаляване на бюджетния дефицит. Важно е също така ЕС да преразгледа своя "модел на развитие и растеж", тъй като не е в състояние да отговори на предизвикателството на "обеднелите общества", където "недоверието и разочарованието" нараства, пише още в писмото.
Френското правителство представи нова реформа на пазара на труда. Целта е да се увеличат стимулите за работа за безработните и да се насърчат компаниите да се съсредоточат по-малко върху краткосрочните трудови договори. В бъдеще безработните няма да могат да получават повече доходи, отколкото ако работят. Освен това обезщетенията за безработица следва да са достъпни едва след шест месеца, вместо както досега – след четири месеца. Синдикатите обявиха протести срещу проекта.
Швейцарската фондова борса (SIX) е заплашена да загуби пазарния достъп до ЕС през юли. Европейската комисия също не взе решение тази седмица за по-нататъшно класифициране на SIX като еквивалент на фондовите борси в ЕС. В случай на загуба на този „еквивалент на фондовия пазар“ Швейцария от своя страна ще забрани търговията с швейцарски акции в ЕС. След това инвеститорите от ЕС биха могли да купуват или продават ценните книжа на швейцарски компании изключително чрез швейцарската фондова борса.
Северна Америка
Мексико е първата участваща страна, която ратифицира новото Северноамериканско споразумение за свободна търговия USMCA. Ратифицирането от САЩ и Канада предстои. Съществува значителна съпротива, особено в САЩ, тъй като опозиционните демократи са критични към договореностите по отношение на трудовите разпоредби и екологичните стандарти и заплашват с блокада на споразумението.
Междувременно канадският премиер Джъстин Трюдо обяви, че ще снабдява САЩ с "необходимите минерали", ако Китай ограничи доставките си заради търговския спор. Сега правителствата на Канада и САЩ планират да работят по този план. Става дума предимно за редки земни метали, които в момента се внасят в САЩ до голяма степен от Китай. Тръмп и неговият китайски колега Си Дзинпин се договориха да преговарят за решение на конфликта на срещата на върха на Г-20 в края на юни.
Китай е продал американски държавни облигации за 69 млрд. долара през последните 12 месеца, според нови данни от Министерството на финансите на САЩ. Делът на Китай спадна до 1,11 трилиона долара, което е най-ниското ниво за последните две години. Китай продължава да бъде най-големият кредитор на АЩ, следван от Япония с 1,06 трилиона долара на второ място. Общо държавните облигации на САЩ в обращение са на стойност над 16 трилиона долара.
Възвръщаемост по десетгодишните американски облигации
Засега Федералният резерв на САЩ не промени основния си лихвен процент. Въпреки това председателят на Фед Джером Пауъл подчерта, че е готов да намали лихвените проценти, „за да подкрепи още повече възстановяването".
Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) е оттеглила ограничения за електроцентралите, работещи с въглища, въведени от бившия президент Барак Обама. Това означава, че енергийният сектор на САЩ сега трябва да намали емисиите си на CO2 по-малко, отколкото би било по старите правила.
Световната икономика
Цените на петрола отново се покачиха през тази седмица. Освен останалите фактори имаше един нов - ескалиращият конфликт между САЩ и Иран. Според собствените му изявления американският президент Доналд Тръмп е спрял въздушните удари срещу Иран "десет минути", преди да бъдат извършени, след като преди това е искал да отмъстил на Иран за свалянето на американски безпилотен самолет.