Ще има ли преструктурирането на потреблението рецесионен ефект?

Можем да очакваме рецесионни ефекти, които да повлияят върху икономиката на България, вследствие на спад на потреблението при определени продуктови групи. Това прогнозира в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria доц. д-р Венелин Бошнаков, декан на Факултет "Приложна информатика и статистика", УНСС.

Според него при някои стоки динамиката в натрупваните през годината ценови изменения е минимална 1-2-3% и дори номиналното нарастване на доходите надхвърля тази инфлация. „Но има и продуктови групи, при които покачването на цените е съществено“, коментира той състоянието на потреблението от домакинствата в България на база на реално разполагаемите доходи при инфлационния и ценови шок. 

Доц. Бошнаков посочи, че има стоки, които са под сериозен натиск от внос. „Ако държавите, от които се осъществява този внос, имат начини да компенсират ръста на производствените разходи, то нашите производители са в по-слаба позиция и не могат да удържат цената“, посочи експертът.

Той смята, че потреблението в България не е толкова софистицирано, за да издържи шока на цените. "При някои отрасли производителите ще бъдат принудени да вдигнат цените и ако потребителят се откаже от тях, говорим за масовия потребител – около две трети от населението, те ще бъдат принудени да се пренасочат към други стоки. Не виждам как с минимални печалби нашите производители могат да издържат при един конкурентен пазар“, заяви доц. Бошнаков. Източник: НСИ

Той обясни, че в случая не става въпрос за монополисти, а за производители на мляко и млечни продукти. По думите му, те ще се сблъскат, както с натиска от повишените цени на производството, така и с вноса на едни сравнително по-евтини аналози – заместители в определен сегмент. Източник: НСИ

Венелин Бошнаков е на мнение, че държавата трябва да подпомогне производителите, но след анализ кои са секторите, които ще претърпят удари от вноса и кои други сектори злоупотребяват с монополно положение и се възползват да вдигнат цените заедно, без да имат чак толкова силен натиск от внос.

„Натискът може да е от 10%, но те го правят с 20 или 30% просто, защото имат монополно положение. И в една такава екстремна ситуация тези добре отработени съглашения брилянтно могат да се възползват от ситуацията и да прехвърлят изцяло поскъпването на съставките, които влагат в производството си двукратно на потребителите“, потвърди експертът.

Кога започна ценовият ръст? Как през годините се променяше потреблението на домакинствата? Къде има прикрити структури в секторите, които водят до деформации на пазара?

Вижте целия коментар във видео материала Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.