Българският потребител през 2021 г. – добре, но можеше и по-добре!

Изпращаме 2021 година - още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".

„Можеше и по-добре“. С тези няколко думи може да се обобщят накратко тенденциите в потребителското поведение и неговото развитие през 2021 г. - поредната година, в която електронната търговия у нас отбеляза ръстове, а българският потребител направи плаха крачка напред към доближаването си до средностатистическия европейски потребител - запознат с правата си при пазаруване (онлайн или офлайн) и знаещ как и кога да ги използва. И наистина - 2021 г. бе втората пандемична година, в която българите се насочваха към интернет пространството, за да закупят това, което противоепидемичните мерки не им позволяваха да се вземе на място. В същото време не са малко онези, които ревностно продължават да отказват да пазаруват през интернет. „Нямам доверие, не знам как да го направя, ще ме излъжат“ са само част от топ причините някои от клиентите да не правят поръчки през глобалната мрежа.

Електронната търговия в България през 2021 г. в цифри

Всички помним как очакванията през 2020 г. бяха официалните данни да покажат невероятен бум на онлайн търговията, подпомогнат от блокирането през пролетта, все още съществуващия у някои страх за посещение на търговски обекти на място поради коронавируса и от повторното затваряне през зимата. Очакванията тогава всъщност се оправдаха - официалната статистика показа значителен ръст от над девет процентни пункта на годишна база на хората, купували стоки и услуги по интернет - от 21,7% в последната предпандемична година до 30,9% през 2020 г. За сравнение - през последните няколко години темпът на растеж на показателя варира между 1,1-3 пр. пункта. Така наистина се оказва, че пандемията успя да отприщи онлайн пазаруването у нас.

Подобни очаквания има, логично, и за 2021 г., тъй като потребителите все пак разпознаха удобствата от шопинга от вкъщи. Последните данни на НСИ обаче показаха, че нещата не стоят точно така. През отминалата току-що година делът на пазаруващите онлайн е 33%. Така отчетеният ръст за 202 г. е приблизително 3 пр. пункта, или казано с други думи, темпът на растеж на показателя се връща на предпандемични нива, когато той е в размер на едва няколко процентни пункта. Разбира се, обяснението за това се дължи на няколко фактора.

nsi1

Източник: НСИ

На първо място, и то съвсем логично, е липсата на затваряния през годината. Реално не са малко тези, които прибягват до сайтовете за електронна търговия, просто защото ситуацията го налага. Те обикновено не пазаруват онлайн, защото няма какво да вземат и не търсят нищо, което не могат да открият във физическите магазини. Съответно сега, когато ограниченията са частични, отпада необходимостта от онлайн шопинг.

На второ място, отворените заведения също спомогнаха за това по-рядко да се поръчва храна за вкъщи. И не на последно място, може би е редно да се замислим дали наистина ръстът през 2020 г. е бил толкова голям. Безспорно, ако той бъде сравнен с последните 5-6 години, определено има подобрение. В същото време данните на европейската статистическа служба Евростат показаха, че през 2020 г. България е на последно място в ЕС по направени покупки на стоки или поръчка на услуги по електронен път. През миналата година 42% от българите са купували стока онлайн. На обратния полюс са Нидерландия, Дания и Германия, където този дял варира между 87-91%.

От една страна, може да се каже, че през 2021 г. липсата на затваряния върна българския потребител към зоната му на комфорт или по-точно – обратно във физическите магазини. Спадът в покупките, направени онлайн, е обясним и с това, че има стоки – например дрехи, бяла техника, козметика – които е добре да се видят на място и тогава да се вземе решение дали да бъдат купени. От друга страна, няма как да не се отбележи и положителната тенденция на ръст в онлайн търговията, която допринесе за още един процес - онлайн банкирането.

Пандемията разкри предимствата на дистанционното банкиране за българския потребител

Пандемията спомогна за пренасочването на българския потребител към дистанционното банкиране. Отчасти силна роля тук изигра и онлайн пазаруването, тъй като при интернет плащане единственото, което остава за потребителя, е да си вземе стоката или да му доставят поръчаното. Фактор за тази положителна тенденция бе и затварянето през миналата година, което доведе до още една промяна в потребителските навици – рядкото излизане до магазина, но по-голямата потребителска кошница. Същото се отнася и за банковите клонове, посещенията до които намаляха. За сметка на това пък дистанционното банкиране отбеляза ръст, за което свидетелстват и данните на редица търговски банки.

Така например от UniCredit Bulbank отчитат за последната година ръст от 20% на годишна база на клиентите, които ежемесечно ползват мобилното банкиране и онлайн банкирането на банката. Само през 2021 г. броят онлайн трансакции се е повишил с 20%, а общата месечна сума се е увеличила с близо 35 на сто.

Спрямо предпандемичната 2019 г. има значителен ръст от 54 на сто в броя клиенти, осъществяващи онлайн трансакции ежемесечно. Най-съществено е нарастването сред жените клиенти на банката - със 63 на сто. "Ръстът в броя на клиентите е довел до нарастване в броя на трансакциите с близо 33% месечно и увеличение на общата месечна сума на трансакциите през мобилното и онлайн банкиране с 47% спрямо същия период преди 2 години", допълват от финансовата институция.

Основните функционалности, които се използват, продължават да са проверка на наличност по сметката, превод през мобилен телефон, плащане чрез дигитален портфейл и плащане на комунални услуги.

Противно на традиционните схващания и очаквания средната възраст на клиентите, използващи дистанционно банкиране, е 44 години за периода 2020-2021 г. Това означава, че вече не само младежите използват този тип възможности. Над 60% от ползващите тези канали клиенти са в петте най-големи области на страната, но в последните 2 години се наблюдава тенденция на покачване дела на клиентите и в по-малките населени места. Сред мъжете делът на тези, които извършват трансакции, традиционно е по-голям, отколкото при жените. Средната сума на трансакция при мъжете пък е 2 пъти по-висока отколкото при жените.

Същите тенденции се доказват и от данните на Пощенска банка. От януари до ноември тази година там отчитат ръст от 26% на операциите, извършени чрез дистанционно банкиране. За същия период има приблизително 90 на сто увеличение в сумата на операциите, извършени през мобилното банкиране. Броят трансакции пък расте с 42%. За сравнение – през 2020 г. нарастването в сумата на операциите е било 75%.

„През последните години предпочитанието на клиентите към дигиталните канали на банкиране е трайна тенденция, която се потвърждава и от данните за 2021 г.“, посочват от търговската банка, като допълват, че при интернет банкирането има 22% увеличение на е-операциите и 63% ръст на сумата. И тук основните функционалности, които се използват, са нареждане на преводи в лева, плащане на битови сметки и погасяване на задължения по кредитни карти.

Данните на Пощенска банка за средностатистическия профил на клиента, използващ дистанционно банкиране, също показват, че този тип канали се използват предимно от хора на възраст между 31 г. и 40 г. Втората по активност група е на потребителите на възраст 46 г. – 60 г., а на трето място са клиентите, които попадат във възрастовата категория 16 г. – 30 г.