Асен Василев: Зимата може да има утрояване на цената на зърното

Ако Европа не предприеме единни действия, през зимата може да има удвояване и утрояване на цената на зърното. Това каза заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев по време на откриването на Софийски икономически форум III.

Според него към момента Русия не изнася зърно. Украйна пък не може да го изнася, защото пристанищата ѝ са блокирани от Русия, а транспортът по суша е с ограничен капацитет.

Повечето количества от зърно са изкупени от Китай, защото те са предложили най-високата цена, уточни Василев.

„Държавите, които имат най-голяма нужда от зърно, като държавите в Северна Африка, ще получат много малки количества или изобщо няма да ги получат. Това от своя страна означава, че може да се очаква голяма мигрантска вълна от тези държави към Европа“, предупреди финансовият министър. 

Той бе категоричен, че ако Европа не задейства пазарните си механизми, с които да помогне на бедните държави да се сдобият със зърно, може да се очаква масово завишаване на цените на храните в Европа.

„Предприемането на единни действия от страна на Европа означава да се задейства член 15, за да се задържи европейският пазар и всичкият износ извън Европа да бъде контролиран и не да отива към тези, които предложат най-висока цена, а към тези, които имат най-голяма нужда от зърно. По този начин ще се избегне хуманитарната криза и катастрофа“, обясни Асен Василев.

Той обърна внимание, че ще има и други проблеми, които ще се появят в близко бъдеще. Те ще бъдат свързани с недостиг на строителни материали, както и на редки метали.

Финансовият министър призова да се подобри свързаността между Гърция, България, Румъния и Полша и да се изградят необходимите газопроводи, пътища, железопътни линии, за да може да се предвижват стоките.

Малко след него еврокомисарят по разшираването Оливер Вархеи коментира, че Западните Балкани остават приоритет за ЕС.

“Войната в Украйна донесе безпрецедентни предизвикателства и трябва да разработим решения за тяхното преодоляване, а руската агресия беше причината Украйна и Молдова да подадат молби за членство в Европейския съюз, което означава, че ЕС се разглежда като остров на стабилността“, каза Вархеи във видео обръщение към участниците. Според него тези решения предизвикат опасения в Западните Балкани, но увери, че страните от региона остават приоритет за разширяването на ЕС.

„Готовността ни да ги приемем е толкова голяма, колкото и в миналото“, отбеляза той.

Според него както Гърция и Република Северна Македония успяха да преодолеят своите различия, така това сега трябва да направят България и Северна Македония.

Инфлационни процеси

Инфлацията е един от най-големите рискове пред икономиката в момента, а вторичен ефект от нея може да е свръхзадлъжнялост на икономиката. За да се избегне това са нужни инвестиции, но и внимателно следене на показателите по бюджетите, коментираха участници във форума.

Според професор Деян Шошкич от Икономическия факултет на Белградския университет притегателната сила на еврозоната е много голяма, защото по този начин държавата става член на голяма финансова система. Така може да се възползва от тенденциите за намаляване на кредитите не само за самата държава, но и за икономическите оператори, които действат на нейна територия. Според него всичко това носи много ползи за търговията и икономическия растеж.

Ако обаче състоянието е на растяща инфлация, каквото е положението в цял свят, стои въпросът какво ще се случи, ако инфлацията в еврозоната е по-висока, отколкото тази, на която е подложена местната валута. Проф. Шошкич счита, че инфлационните процеси ще продължат и ще се стигне до намаляване на конкурентоспособността, повишаване на цените на стоките и услугите, затрудняване на износа им и оттам ще има проблеми с търговския дефицит и баланса по текущата сметка. Всичко това може да доведе до свръхзадлъжнялост на икономиката. За да може да се избегнат всички тези проблеми, трябва да се увеличат инвестициите и да се стимулира производителността, категоричен бе той.

Ръководителят на Отдел за мониторинг на системния риск в Националната банка на Румъния Флорин Драгу добави, че в момента публичните финанси са поставени под натиск. Затова правителствата трябва внимателно да следят финансовите и фискалните показатели при изпълнението на своите бюджети, тъй като светът все още се бори и с последствията от пандемията.

Инфлацията е един от най-големите рискове пред икономиката в момента, каза по-рано главният изпълнителен директор на "Пощенска банка" България Петя Димитрова, като посочи, че проинфлационната среда ограничава икономическия растеж, създава проблеми за спестяванията на хората и несигурност във веригите на доставки. Според главния изпълнителен директор на "Пощенска банка" редица държави осъзнават, че е време да се върнат към основните си цели, свързани със запазване на ценовата стабилност.