Текущата 2015 г. донесе добри новини за приходите в бюджета, които се очаква да бъдат с над 800 млн. лв. повече спрямо заложените. Въпреки това с предложената нова актуализация на бюджета се предвиждат нови разходи за близо 900 млн. лв. и в крайна сметка по-голям дефицит от заложеното в закона, коментират икономистите на Института за пазарна икономика (ИПИ), който представи днес алтернативен бюджет без дефицит за 2016 г.
В проекта са заложени две цели - елиминиране на хроничните дефицити в бюджета, които според икономистите от института са резултат от популистки харчове, нежелание за реформи и лесни актуализации в последните години, както и реализиране на неизбежната реформа в сектор "Правосъдие и вътрешен ред".
Анализаторите отбелязват, че в периода 2013-2015 г. страната премина през тежка политическа криза, която се отрази негативно на публичните финанси. Бюджетът беше „изпуснат“ както през 2013 г., така и през 2014 г., което върна прекомерния дефицит в публичните финанси и покачи държавния дълг, информират от ИПИ.
Популистките харчове и нежеланието за реформи направиха така, че в година с изненадващо високи приходи (2015 г.), държавната хазна ще приключи на по-голям минус от първоначално заложеното, заявяват те.
Общият бюджетен дефицит за периода 2013-2015 г. е около 7,4 млрд. лв., по изчисления на ИПИ. За сравнение, в периода 2009-2012 г., който обхваща голямата рецесия и последвалото възстановяване, общият бюджетен дефицит е 5,3 млрд. лв. Въпреки ръста на икономиката и новите работни места България потъна в спиралата на дефицитите и новите дългове в публичните финанси, допълват анализаторите.
Според тях средносрочната фискална рамка на правителството за периода 2016-2018 г. не е достатъчно амбициозна и страда от сериозен недостиг на достоверност - всяка година се задава план за консолидация, докато в крайна сметка балансите се влошават. Дефицитното харчене и трупането на нови дългове е на път да се превърне в зависимост.
Представеният алтернативен бюджет на ИПИ поставя фокус върху бюджета на съдебната власт и промените в бюджета на МВР. Ключови промени се разписват в здравното и пенсионно осигуряване.
Акценти от Алтернативен бюджет 2016:
Данъчни промени: премахване на данък „дивидент” (сега 5%),данък „лихва” (сега 8%) и други неефективни данъци (например данъка върху наследствата).
Икономистите предлагат още намаляване на данъка върху ЕТ до 10% (сега 15%); ограничаване на данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма; спазване на стария акцизен календар; финансова децентрализация - прехвърляне на 1/5 от подоходния данък към общините. Общият ефект според тях е неутрален.
Те настояват за свиване на текущите харчове и по-активно управление на публичната собственост – оптимизиране на текущите разходи с 10% спрямо планираното; ограничаване на субсидиите от бюджета, в т.ч. националните плащания в земеделието; приватизация на закъсали държавни компании (БДЖ, „Български пощи”), преглед на управлението на държавната собственост и отключване на "мъртвия" публичен капитал. Общият ефект от предложените промени е близо 1,4 млрд. лв., без приходите от приватизация.
Промени в бюджета на МВР - дългосрочна реформа, ограничаване на привилегиите и оптимизация на персонала с цел повече инвестиции и по-добри условия на труд. Реформата е неутрална към бюджета на ведомството за 2016 г., но намалява натиска върху бюджета в средносрочен план, твърдят икономистите.
Съдебна реформа - нова съдебна карта и оптимизация на структурите на база анализ на натовареността, без да се ограничава достъпът до правосъдие; премахване на незаетите щатни бройки и закриване на нисконатоварени съдилища; рационализация и прозрачност на бюджетния процес. Предложените промени са неутрални спрямо бюджета на съдебната власт за 2016 г., но водят до повече ефективност в средносрочен план.
Осигурителна реформа - отказ от планираното покачване на осигурителните вноски за пенсия и постепенно засилване ролята на личните спестявания; отпадане на възможността за отказ от спестявания и прехвърлянето им към солидарната система; разбиване на монопола на НЗОК и насочване на част от здравноосигурителната вноска към частен здравен фонд (например 2 процентни пункта); отказ от административното увеличение на минималните осигурителни прагове и тяхното премахване в средносрочен план.
Едно от най-интересните изчисления, които ИПИ традиционно публикува, е за предвижданията за харчене на парите на данъкоплатците през следващата година, анализира Infograf.bg. През 2016 г. всеки данъкоплатец ще трябва да плати средно по 4 857 лв. Сумата е условна и се получава, като разделим разходите по консолидираната фискална програма на броя на цялото население в страната. Причината е, че поради данъчната система у нас (най-вече по линия на ДДС) всеки гражданин е на практика данъкоплатец. Разбира се, някои групи от населението (като например работещите, които се осигуряват на реалните си доходи) ще поемат огромната част от тази тежест. Детайлната разбивка вижте в графиката:


Тежка катастрофа със загинал край Карлово
Медицински хеликоптер е транспортирал мъж с черепно-мозъчна травма
Падение за Григор Димитров! Загуби на старта на "Чалънджър" от квалификант
Избран е изпълнител за доставка и монтаж на 40 подземни контейнера за битови отпадъци във Варна
Черно море II спечели с 3:0 дербито срещу Спартак II в Трета лига
Българите вече имат значително богатство, но не го използват за повече доходност
AI бумът вече оскъпява смартфони, чипове и центрове за данни
IEA: Петролните запази намаляват с рекордно темпо, част 2
IEA: Петролните запази намаляват с рекордно темпо, част 1
Слънчевата енергия е толкова развита в Европа, че електроенергията се разхищава
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Защо новите накладки вече се износват по-бързо
Най-скъпо не означава най-добро – японците отново печелят
Renault направи перфектната офроуд играчка за плажа
Карди Би решила да даде втори шанс на Стефон Дигс
Армията на САЩ избра Rogue 1 за унищожаване на танкове от дълги разстояния
Какви са надценките на храните от борсите до щанда?
Германската Aaronia представи нови технологии за борба с дронове
Кремъл: Без преговори преди Украйна да се изтегли от Донбас
преди 10 години Също така няма страна подваластна на СССР/Русия, която да не е минавала поне по 2-3 пъти през това без да му се вижда краят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Добри идеи, но ще си останат само идеи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Няма страна подвластна на САЩ която да е избегнала този път! Рано или късно влиза в коловоза! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години 5 000 000 000 лв. е сенчеста икономика - се ощетява бюджета ГОДИШНО5 000 000 000 лв. са кражби през разходите на бюджета пак ГОДИШНО5 000 000 000 лв. плоският данък ощетява бюджета ГОДИШНО - http://atanasio.blog.bg/drugi/2013/08/02/kak-se-ograbi-bylgariia.1135939 тоест може да има милиарди бюджетни излишъци На стената на проф.д-р Боян Дуранкев съм обяснил всичко(и той го е харесал) ,че може да има и 10% растеж но с това не се решава фундаменталният проблем ,че устройството на свет.финан.иконом.система е грешно - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1678735562404671 отговор Сигнализирай за неуместен коментар