Бюджет 2016 е приет от бюджетната и икономическата комисия

Депутатите от бюджетната и икономическата комисии на Народното събрание приеха бюджета за 2016 г. с гласовете на депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок.

По време на дебата управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев посочи, че институцията подкрепя макроикономическата рамка и не вижда съществени различия от заложеното в бюджета и макроикономическите прогнози.

По думите му най-важният индикатор е икономическият растеж. За настоящата година очакванията са за ръст от 2%, свързан основно с доброто изпълнение на експорта и в по-малка степен – публичните инвестиции благодарение на европейските средства. Радев подчерта, че се очаква забавяне в ръста на износа, но въпреки това прогнозира, че той ще е фактор за растежа и догодина. Увеличава се и вътрешното търсене, което е добра тенденция и очакванията са тя да се задълбочи през 2016 г., коментира той.

В рамките на очакванията за икономически растеж БНБ подкрепя и целта за дефицит от 2% и понататъшното му подобряване. Радев очерта и две групи рискове пред българската икономика - външни и вътрешни. Основният външен риск е свързан с глобалното забавяне на икономиката заради проблемите в развиващите се пазари, както и регионалните рискове, произтичащи от проблемите на Украйна и Гърция, и бежанския поток.

По думите на Радев досега геополитическите проблеми нямат съществен макроикономически ефект, но трябва да се наблюдават, за да се реагира навреме.

Вътрешните рискове според него са свързани със структурните реформи. „Натрупването на дългове в сектори като енергетиката и транспорта могат да станат реален проблем за бюджета, ако не се предприемат мерки”, предупреди той.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментира, че организацията му подкрепя проектобюджета за 2016 г. „Подкрепяме данъчната стабилност и стремежа да се запазят ниските нива на преразпределение, т.е. да се оставят повече доходи в домакинствата и бизнеса. Подкрепяме и стремежа да се върви по-бързо към консолидация и свиване на дефицита. Бихме подкрепили и бюджет, който залага по-амбициозни цели при залагането на реформите в сферите на сигурността и държавното управление и ограничаване на дефицита”, коментира той. И предупреди, че прогнозираният ръст на БВП е малко по-оптимистичен предвид промяната в тренда, която вече се усеща.

„Има забавяне на износа, който вече отчете и статистиката, и несигурност при поръчките и бизнес планирането през следващата година. Причините са външни и вътрешни, сред които са и прекомерният скок на ел. енергията на индустрията, административното вмешателство на пазара на труда заради увеличението на минималната заплата – с 24% за една година”, поясни Велев.

С ефекта от добавката за прослужено време се сближават заплатите на високо- и нискоквалифициран труд в около 10 икономически сектори. „Смятаме, че това ще потисне заетостта и ще затрудни наемането на хора с ниска квалификация”, заключи той.

АИКБ прогнозира ръст от 1,3-1,5% на БВП и препоръчва да се заложат буфери в бюджета при сбъдването на по-песимистична прогноза, за да не расте прекомерно дефицитът. „Подкрепяме усилията за реформи в сферата на сигурността и отбраната. Като нетни платци в бюджета сме дошли да направим рекламация на услугата, която ни се предоставя срещу това в сферата на сигурността, и да кажем, че нашият финансов принос не отговаря на качеството на услугата. Граждани и бизнес плащат още веднъж за още едно МВР под формата на СОТ и други форми на охрана”, каза още той.

Колегата му от БТПП Васил Тодоров посочи, че организацията му принципно подкрепя бюджета с някои резерви. Подкрепя се запазването на данъчните ставки и усилията за ограничаване на дефицита. Той посочи обаче, че според БТПП преразпределителната роля на държавата трябва да се ограничи до 35%. Неоправдан според него е и заложеният ръст в приходите от такси – те трябва да се подчиняват на разходите за осъществяване на услугите и тенденцията трябва да е към намаление. За такса „битови отпадъци” той препоръча да се въведе принципът „замърсителят плаща” и да се прекрати сега действащата практика.

Положителна оценка БТПП дава за нетния ръст на разходите за образование, но ключово е провеждането на реформата и подобряването на качеството. Несъгласие организацията изразява с административното увеличаване на работната заплата и осигурителните прагове, тъй като процентите не кореспондират с прогнозируемия ръст на производителността на труда. „Мярката ще засегне нискоквалифицираните работници – цената на техния труд не кореспондира с наложените административни нива на минималната заплата””, подчерта той.

Тодоров изрази и несъгласие с актуализацията на бюджета за 2015 г. и увеличаването на разходите за персонал.

Същевременно от КНСБ коментираха, че е приемлива заложената крайна тенденция за ръст на БВП в средносрочен план, но темпът за нарастване не е достатъчен за желаното възстановяване на пазара на труда. „Одобряваме намаляването на дефицита по КФП под 3% от БВП с оглед избягването на процедура за свръхдефицит”, коментира Любен Томев от синдикалната организация.