Тенденция на пазара през 2017 година ще бъде изкупуването на корпоративни дългове, като очакваме да бъдат продадени над 1 млрд. лева задължения. Ще станем свидетели на нарастване на продадения дълг вследствие на нови ниши – обезпечени и корпоративни портфейли – вземания, които биха покачили обемите.
Това прогнозира Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), която коментира, че това ще е „изключително здравословно за банките и пазара".
Миткова съобщи, че три кредитора вече са дали заявка за продажби на корпоративен дълг.
„Готвят се нови траншове от страна на УниКредит Булбанк, Пощенска банка и обединената банка между СИБАНК и ОББ, но очакваме още сделки в корпоративния сегмент за чистене на балансите на кредитните институции от лоши кредити“, информира Милена Виденова, зам.-председател на асоциацията.
Тя обясни, че роля за това ще имат финансовите регулатори – Европейската централна банка и Българската народна банка, които увеличават надзорните си изисквания.
За изкупуване се предлагат необслужвани заеми, предоставени на различни по големина фирми, с различно просрочие и различно ниво на обезпечение. Много от кредитите са в просрочие за период много по-голям от 90 дни и не са обслужвани доста дълго време, а обезпечението понякога не покрива дълга.
Близо 100% ръст в изкупените вземания
Източник: АКАБГ
Според Виденова банките ще останат двигател на пазара за несъбираеми вземания, но с намаляващи обеми и дългове за събиране.
"Най-проблемните сектори остават търговията на едро и дребно, строителството и операциите с недвижими имоти, като от тях се формира обемът на 50% от всички компании в затруднение", посочи Милена Виденова.
По думите ѝ събирането на вземанията продължава да върви бавно, като върху ситуацията оказват влияние и все още недостатъчно активните възможности за финансиране.
Статистиката на Асоциацията на колекторските агенции показва, че все по-малко българи задлъжняват, но размерът на дълга расте.
За миналата година средният дълг нараства с 22%, като единичното задължение възлиза на 912 лева при 747 лева през 2015 година, докато в предходната 2014 г. този показател е едва 485 лева.
Проучването на независимия институт за маркентингови изследвания Ипсос България, направено по поръчка на асоциацията, обхваща обработените дългове на 16 колекторски компании, които държат 75% от пазара на необслужвани задължения.
Един от изводите е, че бизнесът възлага с 66% повече поръчки на колекторските фирми.
Като цяло обаче спада обемът на задълженията, които се възлагат за събиране. От данните на статистиката се разбира, че все по-малко българи задлъжняват, но с все по-големи суми, като обясненията са, че това се дължи и на икономическата обстановка, която се подобрява.
Хората купуват повече стоки, вземат повече кредити, коментираха от асоциацията.
Най-често заеми са взети за стоки като мобилни апарати, лаптопи, а най-честият длъжник е млад човек до 30 години. Стара Загора и Благоевград са градовете с най-много длъжници. Най-малко са във Враца и Русе.
За какво най-често хората теглят "бърз заем"


Доказано - някои нови коли не изкарват и 100 000 км
Прогноза: Цените на имотите във Варна няма да паднат
16 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Как реагираха партиите след оставката на президента?
В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Младежи разработват зелени решения за градските горещини
Мерц се стреми да озапти Макрон в реакцията на заплахата от мита на Тръмп
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Раждаемостта в Китай достигна най-ниското си ниво от 1949 г. насам
Румен Радев подава оставка като президент на България
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Как правилно да четем етикетите на храните?
Зоуи Салдана го направи: Вече е най-касовата актриса в света ВИДЕО
Какво ви очаква в любовта тази седмица?
Откриха над 140 кг наркотик в камион на ГКПП Капъкуле, влязъл от България
България може да въведе дигиталния портфейл до края на 2026 г.