ИПИ: Правителството разпределя по 2,3 млрд. лв. допълнително в края на годината

През 2016 г. и 2017 г. чрез дискреционни решения на правителството са одобрени допълнителни разходи и трансфери в размер на около 2,3 млрд. лв. годишно, което представлява около 7% от годишните консолидирани бюджетни разходи, пише в анализ икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

„Текущи промени в първоначалната бюджетна рамка, разбира се, не са изключени, но опитът от последните две години показва, че целенасочено разходи се отлагат за края на годината, когато се харчи „като за последно”, посочва анализаторът .

Консолидираните публични разходи през декември 2016 г. и 2017 г. са около 15% от годишните разходи. Това вероятно може да се обясни с две особености на българската фискална политика - целенасочено отлагане на разплащането за вече получени стоки и извършени услуги в края на годината и ударно харчене през последния месец на годината. На този етап не е ясно кой от двата ефекта надделява.

Така например средният месечен дял на разходите в периода януари-ноември 2016 г. и 2017 г. е около 7,7% от годишните консолидирани разходи и се удвоява през декември. Това навежда на мисълта, че около половината от разходите през декември за последните две години, или около 2,3 млрд. лв., са стойността на забавените разплащания и ударното харчене в края на годината.

Около половината от тези средства се отпускат с постановления на Министерския съвет, гласувани именно през декември. С тези постановления се отпускат допълнителни разходи и трансфери, които могат да бъдат разделени най-общо в три групи:

- предвидени разходи – такива, за които са предвидени средства в централния бюджет, но се отпускат с постановление на правителството;

- вътрешнокомпенсирани разходи – представляват прехвърляне на разходи между бюджетни програми или пера;

- непредвидени разходи – такива, които се отпускат чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет.

Основната част от допълнителните разходи са именно непредвидени разходи, които се отпускат чрез преструктуриране на разходите и трансферите по бюджета. Близо 2/3 от непредвидените разходи са отпуснати именно през декември, като най-голям принос за това има програмата за саниране и през двете разглеждани години.

В доклад на Сметната палата за изпълнението на държавния бюджет през 2016 г. е обърнато внимание, че тези разходи не са предвидени в Закона за държавния бюджет, което според чл. 119, ал. 2 от Закона за публичните финанси означава, че изпълнението на програмата не може да започне. Както през 2016 г., така и през 2017 г. пълно финансиране на тази програма не е предвидено в закона за бюджета за съответната година.

С постановление на Министерския съвет и през двете години се отпуска по 1 млрд. лева за тази програма, като само 150 млн. лв. са предвидени в централния бюджет, а останалите са непредвидени и се отпускат за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет.

Друго, което прави впечатление от изпълнението на бюджета през предходните две години, е, че близо половината от разходите, които са предвидени в централния бюджет, се отпускат в края на годината, което навежда на мисълта, че публични разходи целенасочено се отлагат за края на годината, независимо кога се изпълняват свързаните с тях дейности.

Голям дял от тези разходи отново се дължи на програмата за саниране, което означава, че независимо от изпълнението на програмата, средствата се отпускат в края на годината, което води до забавяне на плащанията, трупане на лихви по отпуснатите кредити от Българската банка за развитие (ББР) и като цяло затрудняване на икономическата дейност. Нещо повече - Сметната палата обръща внимание, че правителството отпуска 1 млрд. лв. през 2016 г. за програмата за саниране, но средствата са депозирани в банкова сметка за чужди средства, като до края на годината от нея не са правени плащания.

„От направения кратък преглед се вижда как управляващите боравят с публичните финанси не само в противоречие на добрите практики за провеждане на фискална политика, но понякога и в разрез с нормативната уредба“, отбелязва Калоян Стайков. Той посочва, че бюджетното изпълнение през последните две години е значително по-добро от първоначалните очаквания, но това прикрива сериозни пропуски при провеждането на фискалната политика в страната.

„Нещо повече – вместо управляващите да се възползват от подобрената икономическа ситуация, за да проведат редица дълго отлагани реформи, те раздуват неефективни разходи“, заключава икономистът.