Ърнст & Янг: Заплахата от рецесия в еврозоната се повишава с всеки изминал ден

Страх от нова вълна държавни дългове обхваща eврозоната, а заплахата от рецесия се повишава с всеки изминал ден според Есенната прогноза за еврозоната на Ърнст & Янг.

В комбинация с почти блокирания растеж от лятото и по-малко благоприятната международна среда, прогнозата за еврозоната е за спад на очаквания растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) до „анемичните“ 1,1% през 2012 г.

Прогнозата за 2011 г. за еврозоната беше намалена от 2% до 1,6%. И всичко това при условие, че се направи цялостно преструктуриране на гръцкия дълг, а останалите проблемни страни бъдат подкрепени.

Ако не бъдат предприети спешни действия, прогнозата изчислява 35% вероятност еврозоната да се върне към рецесията. Според прогнозата за еврозоната, за да се предотврати нарастващата криза, основните държави членки трябва да поемат ангажимент за силен фискален съюз.

Прогнозата вече алармира, че повишаването на лихвените проценти през април и юли беше грешка. Сега, за да насърчи растежа в региона, ЕЦБ трябва да подходи агресивно и да намали лихвените проценти.

Мари Дирон, старши икономически съветник на прогнозата за еврозоната, коментира: "Въпреки обявяването на нов пакет за Гърция през юли, ситуацията в еврозоната значително се влоши през лятото. Променливите финансови пазари, забавянето на растежа в основните страни, както и продължаващото свиване в периферията показват, че е много вероятно кризата с държавния дълг да се влоши допълнително и на свой ред подкопават перспективите за растеж през следващата година. Невъзможността за покриване на гръцкия държавен дълг вече изглежда съвсем реална."

Мерките за Гърция разчитат на ликвидност, вместо на платежоспособност

Въпреки, че през юли беше приет нов пакет за Гърция, ситуацията не се подобри особено. Сделката през юли предложи някои облекчения за паричните потоци на Гърция, Португалия и Ирландия, но мерките се фокусираха твърде много върху ликвидността и не достатъчно върху платежоспособността. Невъзможността на гръцкото правителство да покрие дълга в момента изглежда абсолютно реална. Несигурността на пазарите сега се измества към Италия и Испания, чиито икономики (и нивата на дълга) са много по-големи от икономиките и дълговете на Гърция, Ирландия и Португалия, взети заедно.

Дирон коментира: „Уповаването на бъдещи строги икономии за намаляване на дефицитите ще бъде самоунищожително. Необходими са много по-дълбоки реформи, включително и либерализация на пазара на труда и бърза приватизация, за да могат периферните икономики да избягат от задлъжнялостта и да си възвърнат доверието на инвеститорите. Реализирането на тези реформи обаче ще отнеме време.”

Необходими са спешни действия и ангажираност

Ако Гърция фалира, правителствата от еврозоната трябва да имат готов план за правилно управление на този фалит. Това включва рекапитализация на банки от основните страни на еврозоната, които ще трябва да се справят със загубите от гръцките си активи. Този план предполага и рекапитализация на гръцкия банков сектор, каквато гръцкото правителство не може да си позволи в момента и най-вероятно международната общност отново ще трябва да предостави паричен ресурс.

В дългосрочен план договореният през март 2011 г. пакт „Евро плюс” беше стъпка в правилната посока на сближаване. Но ще отнеме време преди този пакт да може да се осъществи, а и ще бъде трудно да се спази. Пактът „Евро плюс” не включва реформи, като например еврооблигации, които заедно с увеличаването на размера на Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF) срещат значителна политическа съпротива. Общите еврооблигации биха ангажирали страните от еврозоната с обща отговорност към държавния дълг, а също биха успокоили опасенията от разпространение на проблемите към Испания и Италия.

Дирон обяснява: "Ако еврозоната остане в сегашния си вид, основните страни членки трябва да поемат категоричен ангажимент за по-голям фискален съюз. Много страни ще се противопоставят на тази загуба на суверенитет, но без възможност за наблюдение, контрол и финансиране на държавните разходи в еврозоната, няма да има никакви гаранции, че фискалната стабилност ще може да бъде поддържана, след като съществуващите сериозни проблеми намерят своето решение.”

Слаб растеж, дори и в основните страни

Дирон коменира: "Докато по-рано през годината изглеждаше, че основните страни от еврозоната ще продължат да растат доста солидно, в момента нарастват опасенията, че последните пристъпи на нестабилност на финансовите пазари и по-бавният растеж в САЩ и основните развиващи се пазари ще подкопаят тази перспектива."

В основните страни на еврозоната се предвижда БВП да нараства с около 2% годишно в периода 2011-2015 г., подобно на десетилетието преди 2009-та година.

БВП на периферните страни се очаква да нараства само с 1,2% на годишна база за периода 2011-2015 г., т.е. с по-малко от половината от темпа на десетилетиетето преди кризата.

Ниските и несигурни перспективи за растеж означават, че е твърде вероятно инвестиционните планове да бъдат отложени, особено като се има предвид, че разходите за финансиране от банките се покачват. А проучванията на състоянието на кредитирането показват, че то може да премине в общо затягане на условията за предоставяне на кредити на предприятия.

Очаква се потребителите да бъдат също толкова предпазливи, тъй като доходите им са засегнати от фискалните мерки и високата безработица, която се очаква да остане на нива от близо 10% в еврозоната за известно време.

Все пак, има и „светлина в тунела“

Очаква се износът да бъде основен двигател на растежа, допринасяйки с 2 до 3 процентни пункта за общия растеж на БВП през 2011 г. и 2012 г. Производственият сектор в момента се възползва от силното търсене на износ, по-специално от развиващите се пазари. Но голяма част от този растеж е само възстановяване на загубите, наблюдавани по време на рецесията и има вероятност да се забави.

Секторът на бизнес услугите се очаква да расте по-бързо отколкото цялата икономика на еврозоната, възползвайки се от квалифицираната работна сила и опит в тази област. Секторът на финансовите услуги може да бъде подпомогнат и от промени в нормативната уредба.

Прогноза за България

Имайки предвид рязкото влошаване на перспективите за ЕС, който е основен експортен пазар на България, продължаващата слабост на потребителските разходи и високото ниво на несигурност пред бизнеса, прогнозата за растеж на БВП за 2011 г. е 2,2%.

Износът показа много добри резултати през 2010 г., но очакванията са за забавяне на темпото до под 10% тази година и до 5,5% през 2012 г., под растежа на вноса.

На вътрешния пазар възстановяването е слабо, основно поради високата инфлация в началото на годината и свитите бюджети на домакинствата. В резултат на това очакванията за потребителските разходи са да нараснат само с 1,2% през 2011 г. 

Ефектът от рецесията продължава да тежи върху домакинските разходи и доверието на потребителите не е на по-добри нива от тези от средата на 2010 г., и доста надолу в сравнение с тези, наблюдавани преди глобалната криза.

Високата инфлация, която достигна 5,6% през март, а през август все още беше на нива от 4,1%, поставя допълнителен натиск върху потребителските разходи. При условие, че външната среда спре да се влошава, заетостта може скоро да започне да се покачва, а инфлацията да продължи да намалява постепенно.

В резултат на това се очаква разходите на домакинствата да нараснат с над 3% през 2012 г. Заедно с повишените разходи за инфраструктурни обекти, това би могло да доведе до ръст на БВП на България от 2,6% през 2012 година.