Заемите на ЕЦБ не снижават доходността по дългосрочните ДЦК на Италия и Испания

На 13 януари доходността по 2-годишните испански ДЦК се понижи до 2,8% - най-ниското от ноември 2010 г. ниво, след като на 25 ноември бе достигнала рекордните 6,12%. На 11 януари спредът между доходността по 2-годишните и 10-годишните испански ДЦК се разшири до 223 базисни пункта – най-значителната разлика от март 2011 г., а в петък остана на нива от около 206 базисни пункта. За сравнение средната стойност на този спред през последните 5 години е била едва 142 базисни пункта.

След успешни аукциони в двете страни на 12 януари доходността по италианските и испанските облигации се понижи. Италия продаде 12-месечни ДЦК при доходност от 2,735%. За сравнение при предишния аукцион в Рим доходността по едногодишните италиански облигации достигна 5,952%. Испания продаде 3-годишни ДЦК при доходност от 3,384%, от 5,187% при аукцион на дълг с подобен матуритет, проведен на 1 декември в Мадрид.

„За сега операциите на ЕЦБ са успешни в краткосрочен план, но в дългосрочен несигурността е висока“, казва Вернер Фей, мениджър в базираната във Франкфурт Frankfurt Trust Investment GmbH, управляващ 6,5 млрд. евро.

През 2011 г. дефицитът по испанския бюджет достигна 8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, докато този на Италия вероятно се е понижил до 4%. Дългът на Испания възлиза на 69,6% от БВП, докато този на Италия на 120,5%. От началото на годината Испания си е осигурила 19% от необходимото й през 2012 г. финансиране, разкриват данни на Credit Agricole Corporate & Investment Bank.

„Понижаване на доходността по средносрочните и дългосрочните италиански и испански ДЦК е възможно единствено, ако двете страни докажат, че прилагат успешно мерките за контрол на разходите и стимулиране на растежа“, казва  Дейвис.

„Заемите на ЕЦБ не помагат за понижаване на дълговите нива – това е ликвидна мярка целяща да спечели време, докато някак си се реши проблемът с платежоспособността“, допълва той.

„Доверието няма да бъде възстановено докато растежът продължава да се забавя“, посочва Джоузеф Сиглиц, носител на Нобелова награда за икономика. „Бюджетните икономии сами по себе си няма да доведат до растеж“.

„Не виждам краткосрочно решение на дълговата криза. Ето защо ЕЦБ трябва да печели време, за да могат правителствата да довършат фискалната си консолидация“, посочва Фей. „ЕЦБ ще продължи да разширява баланса си и вероятно ще се наложи да се намеси на пазара на дългосрочни облигации.“