Банковият съюз не намалява риска от разпад на еврозоната

Миналата седмица лидерите на еврозоната проведоха важна среща, на която взеха решение, което ще промени бъдещето на Европа – една от първите стъпки към единен банков съюз, пише анализаторът Волфганг Мюнхау в коментар за Financial Times.

Банковият съюз е мощен инструмент, който може да обедини ядрото на Европейския съюз (ЕС), но също така и да го отдели от останалите държави от общността. По-полезно е на банковият съюз да се гледа като на дългосрочен политически инструмент, а не като на средство за разрешаване на кризата в еврозоната.

Лидерите на държавите от валутната общност решиха да концентрират надзорните функции в ръцете на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това ще е първата от няколкото стъпки, които ще доведат до пълно банково обединение.

Процесът по изграждането на банковия съюз обаче ще бъде дълъг и ще отнеме години, отбелязва Мюнхау. Предстои да се дискутира и приеме обща политика за рекапитализация на банките в държавите от еврозоната, както и да се изгради единен механизъм за гарантиране на депозитите.

Германският канцлер Ангела Меркел е права, че не е възможно банковият съюз да бъде готов и да се задейства от януари 2013 г., тъй като е необходимо да бъде направена промяна в европейските договори. Великобритания и други държави, които нямат амбиции да се присъединят към еврозоната, обаче няма да подпишат такава промяна.

Нарастващата необходимост от изграждане на европейски банков съюз унищожава илюзиите, които съпровождаха създаването на еврото – че едни държави може да използват единната валута и че минималистичният валутен съюз ще бъде устойчив, а други държави могат да си стоят извън еврозоната и да изберат в каква степен да се интегрират.

С течение на времето обаче еврозоната ще узурпира ЕС. Тя ще има своя собствена система на банкиране, собствен бюджет, собствен политически съюз и в крайна сметка това ще доведе до неин собствен единен пазар – нещо, което в момента не е възможно от чисто юридическа гледна точка.

Банковият съюз и всичките му „братовчеди“ представляват най-големият акт на политическа интеграция в Европа десетилетия след създаването на Европейската икономическа общност. Този процес вероятно ще бъде по-мащабен и от изграждането на самата еврозона, тъй като посяга на националния суверенитет на няколко нива.

Докато комбинацията от банков, фискален и икономически съюз, ако бъде направена правилно, може да създаде достатъчно устойчива институционална организация, има голяма вероятност банковият съюз в сегашния му вид да не помогне за решаването на кризата, а дори да доведе до разпад на паричния съюз.

Погрешни са впечатленията, че банковият съюз ще започне да функционира от началото на следващата година. Освен това изграждането му няма да доведе до автоматична програма за спасяването на банките в Испания.

Икономическата цел зад идеята за пряка рекапитализация на банките със средства от постоянния спасителен фонд на еврозоната е да се скъса връзката между правителствата и финансовите институции. Новата система действително ще прекъсне тези връзки, но това няма да стане веднага.

„Злокачествената“ връзка между държавите и банките ще се запази още известно време, което е заплаха за еврозоната. Липсата на политическа воля за разрешаването на кризата също. Програмата на ЕЦБ за изкупуването на облигации е важна, но тя не може да запълни тези дупки. Затова и рискът от разпад на еврозоната все още не е отминал.

Банковият съюз всъщност трябва да затвърди съществуването на паричния. Той обаче трябва първо да оцелее.