Брюксел решава дали да се отдръпне от политиката на строги икономии

Очаква се днес Брюксел да даде ясен сигнал дали ще се отдръпне от модела за борба с кризата, базиран на строги икономии, като позволи на петте най-големи икономики от Европейския съюз (ЕС) да превишат допустимите граници на бюджетния дефицит, вместо да осъществяват по-широки реформи, пише FT.

Франция, Испания и Холандия вероятно ще получат повече време да свият дефицитите под законоустановената граница от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Брюксел освен това ще освободи Италия от интензивния фискален мониторинг, въпреки решението на новия премиер Енрико Лета да облекчи данъчното бреме.

Европейската комисия (ЕК) ще направи това обаче при условие, че правителствата на държавите се заемат с реформи на пазара на труда. Брюксел вярва, че отлагането им е допринесло сериозно за повишаването на безработицата в региона.

„Има определени граници на това, което може да се постигне с икономии“, коментира Маартен Вервай, старши икономист в ЕК.

Комисията твърди, че не се отказва от фискалната дисциплина, като допълва, че Франция и Испания ще трябва да предприемат допълнителни мерки, за да поставят под контрол разширяващите се бюджетни дефицити.

Очаква се обаче Брюксел да разкритикува няколко правителства за бавния темп на реформите. От някои от страните ЕК ще поиска незабавни действия заради рисковете от продължителната икономическа стагнация. Сред тях е и Франция, за която политиците в Брюксел и Берлин смятат, че изтича времето за важните икономически и трудови реформи.

Президентът на страната Франсоа Оланд от известно време се опитва да демонстрира, че безработицата не само във Франция, но и в цяла Европа е негов приоритет. Той дори призова за спешен план за справянето със застрашителната младежка безработица.

Испанският премиер Мариано Рахой настоява ЕС да промени бюджетните си процедури и да прекрати практиката да се налагат наказания на държавите от общността, които харчат повече, за да се борят с младежката безработица. „Трябва да спасим едно цяло поколение, което е уплашено. Имаме едно добре образовано поколение, а то не прави нищо. Това не е приемливо“, коментира също така италианският социален министър Енрико Джованини.

Оланд обаче се сблъсква със сериозен натиск и вътре в страната. Президентът на френската централна банка Кристиан Нойе призова правителството да предприеме спешно допълнителни трудови и пенсионни реформи и предупреди, че Париж не може да разчита само на по-високите данъци, а е необходимо да продължи да съкращава разходите.