Пет предложения за изход от дълговата криза в еврозоната

Вариант номер 5. Финансиране на държавния дълг чрез увеличаване на паричното предлагане, т.нар. монетизация на дълга

Много често, когато размерът на дълга стане непосилен за правителствата, централната банка се притичва на помощ като кредитор от последна инстанция. Успехът на OMT на ЕЦБ досега показва, че централната банка може да изиграе съществена роля. Ето защо предлагаме финансирането на държавния дълг чрез увеличаване на паричното предлагане като друг вариант за изход от дълговата криза.

Но обикновената покупка на облигации от страна на ЕЦБ няма да сработи поради две причини. Първо, всяка държава трябва да плаща лихви по своите облигации, включително и по тези, държани от централната банка. Тези плащания ще отидат в ЕЦБ, само за да бъдат разпределени между акционерите й – страните от еврозоната – на по-късен етап. Това е трансфер на средства в грешна посока – от страна, на която се помага, към страна, която оказва помощта. Второ, когато наближи падежът на облигациите, държавата ще трябва да плати и номинала по тях.

Изводите

И накрая, освен вариант номер 1, които е класически виртуозен подход, и с изключение на вариант 2, нито един от останалите не е достатъчно привлекателен.

Но ако вариант 1 и 2 са невъзможни, трябва да се прави избор между останалите, най-лоши варианти.

Най-малко желан е вариант 3. Той ще разтърси пазарите и ще повлече след себе си банковата система. Вариант 4 ще предизвика не само политически конфликти, а и ще породи дългова криза в страните, в които в момента се счита, че няма такава. И това ни изправя пред един-единствен избор – вариант 5.

Разбира се, обявяването на фалит чрез ЕЦБ е само алиби, което да използваме, за да прикрием размера на разходите, нужни за преструктурирането на дълга. Като допълнение към разпространението на въздействието в дългосрочен план, този вариант има предимството, че страните в криза ще поделят разходите си под формата на по-малко трансфери от печалбата на ЕЦБ в дългосрочен план.

Очевидно отписването на дълг крие в себе си огромен морален риск, с който трябва да се справим. Ето защо си струва да подчертаем, че ако искаме да сложим край на кризата, трябва да направим две противоположни действия.

Едното е да се справим със завещаните ни неустойчиви дългове, каквито са и нашите предложения в анализа (имаме предвид справянето с дълга, който имаме сега, а не този, необходим за финансирането на текущите дефицити)

Другото е да се уверим, че кризата никога няма да се случи отново.