Когато Драги вече не е достатъчен

Работата на Марио Драги не става по-лесна. Председателят на Европейската централна банка накара инвеститорите да очакват нещо голямо след политическата среща на банката в четвъртък – способността му да направи нещо значително обаче е ограничена, а вариантите пред него далеч не са привлекателни, коментира BloombergView.

Затова най-добрата опция за Драги тази седмица може би е просто да изпрати послание до европейските правителства. По-точно казано той трябва да отправи предупреждение: ползите от паричните стимули вървят към края си. Фискалната политика трябва да започне да играе по-голяма роля.

Нуждата от допълнителни стимули не може да се оспорва. Голяма част от еврозоната е в продължителна рецесия, а заплахата от дефлация не затихва. Тази седмица централната банка вероятно ще обяви намаляване на прогнозите си както за растежа, така и за инфлацията.

Въпросът е какви трябва да бъдат стимулите? Паричната политика вече е агресивно разгърната. Европа има огромна програма за изкупуване на облигации, а ЕЦБ намали лихвения си процент по депозитите до под нулата. Разширяването на тези типове нетрадиционни програми още повече никак не е идеален вариант.

Пазарните анализатори очакват ЕЦБ да обяви допълнително количествено облекчаване (още 10 млрд. евро на месец например, както и удължаване на политиката до средата на следващата година или след това) и поредно намаляване на лихвения процент по депозитите (с поне 10 базисни пункта). Доколко тези стъпки ще доведат до реални стимули е спорно – всяка една от тях трябва да бъде измерена спрямо риска от допълнително изкривяване на цените на активите и дестабилизиране на все още крехката банкова система.

Рискът за банките от допълнително намаляване на лихвения процент по депозитите под нулата е очевиден. Акциите на европейските банки напоследък понасят сериозни удари. Една от причините за това е нежеланието на банките да пренесат отрицателния лихвен процент върху вложителите си, които може да възроптаят срещу това. В резултат на това печалбата на банките силно намалява. За да се преодолее този проблем, ЕЦБ трябва да последва примера на японската централна банка и да наложи диференцирани ставки за ограничаване на въздействието. Това обаче прави подхода на отрицателните лихвени проценти по-малко ефективен като стимул.

Вниманието трябва да се пренасочи към фискалната политика. Драги не може да накара европейските правителства да предприемат действия и би било прибързано от негова страна просто да каже, че паричните стимули са направили каквото могат. Но внимателните му намеци досега, че правителствата трябва да разработят по-адекватен фискален отговор, могат и трябва да бъдат засилени.

Не е нужно една полезна фискална инициатива директно да включва фискален съюз – огромно начинание, което ще отнеме години. Но би трябвало да е възможно да се преработи съществуващия Европейски механизъм за стабилност, така че да действа като елементарен фискален стабилизатор. Жизненоважните елементи в това отношение са възможност за емитиране на съвместно гарантирани облигации и механизъм за изплащане на средствата по начин, който създава буфери в бюджетите на страните при силен цикличен стрес.

Драги веднъж спаси ЕС от дори по-лош срив, обещавайки да „направи каквото е нужно“. Този път за спасяването на Европа обаче ще е нужно нещо повече от ЕЦБ.