Централният банкер на Естония: ЕЦБ може да спре с облигациите отведнъж

Според един от водещите европейски централни банкери Европейската централна банка (ЕЦБ) може след септември да сложи наведнъж край на покупките на облигации, които са особено противоречиви в Германия.

„Мисля, че можем лесно да стигнем до нулата с един ход", каза гуверньорът на централната банка на Естония Ардо Хансон пред Börsen-Zeitung. Намаляването на месечните покупки до 60 млрд. евро от първоначалните 80 млрд. евро, а сега - до 30 млрд. евро, по думите му е минало без никакви турбуленции на пазарите, а това е окуражаващо.

„Ако растежът (на икономиката, б. ред.) и инфлацията са повече или по-малко в съответствие с прогнозите, със сигурност ще е възможно и целесъобразно да се сложи край на покупките след септември", добавя Хансон. „Добре развиващата се икономика в еврозоната говори сама по себе си".  

Същевременно членът на Управителния съвет на ЕЦБ предупреждава, че много страни от еврозоната не са добре подготвени за промяната на лихвената политика и от тази гледна точка предупреждава за възможното „зомбифициране“ на правителствата. Същевременно в интервюто си за финансовия вестник той дава да се разбере, че при нормализирането на своята ултрахлабава парична политика ЕЦБ не трябва да обръща внимание на отделните страни.

С оглед на високите задължения в редица страни Хансон казва, че „когато лихвите отново поемат нагоре, това може да доведе до много лошо пробуждане“. В тази връзка пояснява, че „много повече ме притеснява зомбифицирането на правителствата, отколкото зомбифицирането на компаниите“.

Хансон не е единственият член на Съвета, който изказва подобно мнение. И други централни банкери си представят край на трансакциите с изкупуване на облигации в близко бъдеще. Така например австрийският централен банкер Евалд Новотни смята, че тези покупки трябва да бъдат преустановени през 2018 г., ако конюнктурата продължава да се развива положително.

Що се отнася до ключовите лихвени проценти, ЕЦБ заяви неколкократно, че ще ги промени едва дълго след края на покупките на активи. „Точните детайли за по-късните години не са уточнени, все  още е твърде рано за това", казва Хансон. За него обаче има смисъл да се следва моделът на Федералния резерв на САЩ и да се вдигат лихвените проценти постепенно, преди да се започне с намаляване на баланса.

Неотдавнашното поскъпване на еврото също не притеснява члена на Управителния съвет. „Не трябва да драматизираме това“.

Спокойната реторика на Хансон за валутата идва на фона на публикуваната през миналата седмица стенограма от последната среща на банката. В нея се изразяват мнения, че има възможност за преразглеждане на политическите насоки в началото на 2018 г., докато икономиката се подобрява. Същевременно обаче се уточнява, че ако се наложи, промените ще се правят бавно. От документа става ясно, че скоро пазарите могат да започнат да се подготвят за края на паричните стимули.