Отрицателните лихви в еврозоната може да се запазят още 5-10 години

След половин десетилетие на отрицателни лихвени проценти един от най-големите скандинавски пенсионни фондове прави изчисления, за да разбере дали това е само началото на един по-дълъг процес, пише Bloomberg.

Ръководителят на инвестициите във финландското дружество за взаимно пенсионно осигуряване Ilmarinen Мико Мурсула споделя, че неговата индустрия едва сега започва да открива какви нови предизвикателства отрицателните лихви могат да отключат.

Това означава, че „ние просто правим първите стъпки“ в корекциите на портфейла, посочва Мурсула в интервю за Bloomberg в Хелзинки. Той смята, че реалният удар е дошъл след края на лятото, когато стана почти невъзможно да се намерят държавни облигации с положителна доходност в по-голямата част от еврозоната. 

Стъпките, които Мурсула е предприел досега, го отдалечиха от лесно продаваемите активи, тъй като ликвидността се превръща в лукс. Това е начин за запазване на възвръщаемостта, но също така означава, че пенсионната индустрия се съсредоточава в много „по-неясни класове активи“. 

Лихвените проценти в еврозоната за първи път паднаха под нулата през 2014 г., след като две години по-рано Дания наложи отрицателни лихви, които задържа рекордно дълго време. В същото време шведите живеят с тази политика от 2015 г.

Според Европейската централна банка (ЕЦБ) приспособителната парична политика все още е необходима, тъй като растежът в еврозоната се забавя.

През август стойността на световните активи, търгуващи се с отрицателни лихви, достигна 17 трлн. долара. В момента оценките показват, че тези активи са около 12 трлн. долара. Във Финландия дълг на стойност 131 млрд. долара се търгува с отрицателна доходност към 18 ноември, което е намаление от 178,9 млрд. долара през август. По-голямата част от ценните книжа, емитирани от правителството, имат доходност под нулата.

Първоначално смятани за краткосрочно решение, отрицателните лихви постепенно се утвърждават в Европа и изглежда, че тази ера не е близо до своя край.

Ръководителят на инвестициите в PFA, датски пенсионен фонд с активи за около 100 млрд. долара, наскоро предположи, че пазарите са изтълкували погрешно устойчивостта на настоящия цикъл на фона на глобалното сътресение при доставките.

От друга страна управителят на Датската централна банка Ларс Роде заяви, че не очаква лихвите да се повишат поне през следващите няколко години. „Няма нищо, което да подсказва, че нещата ще се променят значително през следващите 5 или 10 години“, споделя той пред вестник „Борсен“.

За фондове като Ilmarinen практическият отговор е да се освободи от държавни и корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг и да влага в алтернативни инвестиции като недвижими имоти и инфраструктура. Оцеляването с много по-малко количество ликвидност изисква нов набор от умения.

От приблизително 55 млрд. долара, които Ilmarinen управлява, почти 8% са в непублично търгуван капитал. „Дори да запазим разпределението, както е в този момент, трябва непрекъснато да поемаме нови ангажименти“, посочва Мурсула. „Очакваното съотношение риск-възвращаемост на държавните облигации никога не е било толкова лошо, както в момента“, споделя още той.

Освен възвращаемостта, има и проблем с недостига, тъй като ЕЦБ изсмуква облигациите като част от програмата си за количествени облекчения. И тъй като регулаторът потенциално вече изкупува повече дълг от еврозоната, Мурсула смята, че рискът е, че „няма да има достатъчно държавни облигации на Германия“.

Един от сценариите, които Мурсула иска да избегне, е възможността за т.нар. „хеликоптерни пари“ от ЕЦБ. Вероятността банкерите да предоставят пари в брой директно на гражданите в еврозоната е, в най-добрия случай, „много далечен сценарий“, според Мурсула. Именно поради тази причина той не прави никакви корекции по портфолиото, за да се подготви за подобна стъпка.