Страните от Централна и Източна Европа трябва да излязат от сянката на въглищата

Въпреки плановете на страната за привличане на повече инвестиции в чиста енергия Полша продължава да поддържа обречените въглищни централи. Само през 2019 г. най-голямата и най-замърсяваща централа в страната, ТЕЦ „Белчатов“, получи 114 млн. евро субсидии. Това съответства на около 10 на сто от общите ѝ приходи. Тъй като централата изгаря биомаса наред с въглищата, тя също се възползва от средства за „зелена“ енергия. Според доклада след 2020 г. субсидиите за електроцентралата ще нараснат още повече.

Това повдига въпроса колко пари трябва да бъдат „изгубени“ за изкопаеми горива, след като тези мощности вече не са икономически жизнеспособни. 

Полша, наред с Чехия, Румъния и България, сега трябва да дефинира стратегия за постепенно премахване на въглищата. Четирите държави са сред най-зависимите икономики в ЕС по отношение на въглищата, които все още не са дефинирали план за премахване на твърдите изкопаеми горива от енергийния си микс. Те представляват близо две трети от въглищния капацитет в Европа, който не е обхванат от политиката за премахване на въглищата.

Доклад на Bloomberg Philanthropies и BloombergNEF (BNEF) разглежда прехода на енергийния сектор в четирите икономики от Централна и Източна Европа. Той показа, че настоящите пазарни условия и съществуващите политики могат да ускорят прехода към по-чиста енергия. На хартията BNEF очертава пътищата за преход с най-малко разходи, разкриващи ползите, които тези страни могат да получат при ускоряване на енергийния преход. За четирите държави проучването показва как преходът към ВЕИ може да отключи 54 млрд. евро инвестиции и да създаде 45 000 работни места - точно такъв вид стимул, какъвто е необходим за икономиките по отношение на възстановяването им след пандемията.

Междувременно дебатът около бъдещето на енергийния сектор в Чехия се намира в своя решаващ етап. Комисията за въглищата в страната подготвя подробен план за постепенно прекратяване на въглищните мощности, като разглежда графика, свързаните с това регулаторни стъпки и механизмите за преход в най-силно засегнатите региони. Резултатите от това проучване трябва да са готови до края на 2020 г.

Въглищата представляват около 50% от енергийния микс на страната, като Чехия признава необходимостта от постепенното прекратяване на тези мощности до 2050 г.

От друга страна Румъния се радваше на кратък разцвет на възобновяемите източници в началото на последното десетилетие, инсталирайки 3GW офшорна вятърна енергия, но последвалите съкращения на субсидиите хвърлиха пазара в застой. Близо 6GW въглищни мощности остават в националната мрежа. Няма признаци, че страната се подготвя да прекрати използването на въглищните централи освен плана за премахване на 1 GW въглищен капацитет до 2030 г.

Някои от румънските въглищни централи са прекратили своята дейност поради загуба на рентабилност.

В същото време България генерира около 40% от електроенергията си чрез въглища, като страната е поставена на първо място в ЕС по интензитет на емисиите. Страната не е постигнала особен напредък по отношение на „изчистването“ на своя енергиен микс, както и по въпроса за постепенно премахване на въглищата, заменяйки ги с ВЕИ.

Страната има потенциал за развитие както на вятърна, така и на слънчева енергия, а разходите за възобновяеми източници спрямо изкопаемите горива са плодотворна отправна точка за дискусията.

Извън рамките на ЕС, но пак в Европа, Сърбия и Босна и Херцеговина все още планират строеж на нови въглищни електроцентрали с подкрепата на китайски средства и компании. Въпреки това страни като Черна гора, Северна Македония и Косово вече обсъждат въпроса за постепенното премахване на въглищата и замяната им с по-чисти енергийни източници.