Надеждите за реформа на фискалните правила в ЕС избледняват

Южните мечти за приятелски настроена към дълговете Европа се превръщат в кошмар. Осем северни и източни столици на ЕС се обединиха, за да отблъснат надеждите на Юга за разхлабване на правилата за дефицита, за да се справят с големия публичен дълг, останал от пандемията.

Австрия, Дания, Латвия, Словакия, Чехия, Финландия, Нидерландия и Швеция ефективно смазаха тези надежди под формата на документ, подписан от техните финансови министри, предвиден за публикуване преди неформалното събиране на финансовите министри на ЕС в събота в Словения, пише онлайн изданието Politico.eu.

"Намаляването на съотношението на прекомерния дълг трябва да остане обща цел", казва се в документа, до който медията е получила достъп. „Договорът [за ЕС] ... задължава всички държави членки да избягват и коригират прекомерния дефицит“, подчертават финансовите министри на осемте държави.

Този документ нанася тежък удар на Франция, Италия и Испания, които заявиха, че правилата трябва да бъдат адаптирани към реалностите след пандемията и изменението на климата. Пактът за стабилност и растеж ограничава бюджетния дефицит до 3% от икономическата продукция и публичния дълг до 60%. Рамката все пак разполага и с вратички, които позволяват на Брюксел да допуска нарушаване на правилата, а на страните членки – да избягват глобите заради отклонения от критериите.

Брюксел замрази прилагането на пакта миналата година, като активира „общата клауза за бягство“, така че правителствата да могат да се преборят с пандемията, без да се страхуват от упреци от страна на изпълнителната власт на ЕС. Еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони също е силен привърженик на реформата и планира да започне преговори след изборите в Германия през септември.

Берлин традиционно се противопоставя на облекчаването на правилата, но може и да има промяна в икономическата политика при следващото си правителство в зависимост от това кой ще вземе властта.

Воденият от Австрия клуб за борба с дълга, от своя страна, казва, че е отворен за промяна, но не тази, към която се стремят Париж, Рим и Мадрид.

„Отворени сме за дебати за подобряване на икономическото и фискалното управление“, казва се още в позицията на осемте държави, „но само доколкото опростявания и адаптации, които благоприятстват последователното, прозрачно и по-добро прилагане на правилата“.

Борбата с коронавируса и блокадите от 2020 г. струваха скъпо на ЕС и тласнаха публичния дълг в рамките на единния валутен съюз до над 100 процента от икономическата продукция. Това не е проблем, когато лихвените проценти са ниски, но нарастват опасенията, че може да избухне дългова криза, ако пазарите накажат правителствата с по-високи лихви в бъдеще.

По-гъвкавите правила за дефицита биха избегнали политиките на строги икономии, които удариха икономиката на Европа след финансовия срив през 2008 г. Това предизвика друга криза, която застраши съществуването на еврото.

Тази гъвкавост може да дойде от облекчаване на изискванията за това колко бързо страните трябва да намалят публичния си дълг, както и изключване на зелените инвестиции от спирачката на дефицита на ЕС.

Някои учени призовават ЕС да се споразумее за подобни промени в правилата, преди да въведе пакта за стабилност и растеж отново в сила в началото на 2023 г. Това обаче не е приоритет за осемте финансови министри.

„Деактивирането на общата клауза за бягство и евентуалната реформа на пакта за стабилност и растеж не трябва да бъдат свързани“, казва се в документа. „Дискусиите за подобряване на настоящата рамка на икономическото управление се нуждаят от достатъчно време и трябва да се основават на широки консултации от Комисията“, допълват осемте финансови министри.

„Качеството е по-важно от скоростта“, допълват министрите.