Какъв е следващият ход на Путин? Припомнете си Сирия

Както много сирийци и анализатори се опасяваха, схемата за зони за деескалиране бе просто трик за печелене на време и пространство, за да може сирийският режим и неговите руски и ирански партньори да си възвърнат една по една зоните. Три от четирите зони впоследствие бяха обсадени, обстреляни до развалини и завладени чрез масови капитулации през 2018 г. В Южна Сирия, където Вашингтон беше „гарант“ на споразумението за деескалация, САЩ се обърнаха към дългогодишните си партньори и им казаха да не се бият и да приемат капитулацията. Четвъртата зона за деескалация в Идлиб все още съществува и днес поради значителните военни инвестиции на Турция в защитата ѝ от нападение на режима.

Заради ограничения обхват на вниманието на международната общност и нейната склонност към всичко, което има за цел да намали конфликта, приветствахме едностранните спирания на огъня от Русия, „прекратяването на военните действия“, хуманитарните „прозорци“ и „коридори“, локализираните процеси на „помирение“ и дипломатическите инициативи като свикания от ООН Конституционен комитет. А всичко това се оказаха хитрости, предназначени просто да печелят време и да разделят и владеят.

Русия бе включена и в механизъм на ООН за „деконфликтност“, в който правителствата, директно замесени в Сирия, получиха точните координати на десетки болници в опозиционните райони, за да се гарантира защитата им от военни действия. Руската армия използва тези координати, за да бомбардира болници и педиатрични клиники, една по една. И когато ООН бе принудена да започна разследване срещу бомбардировките, генералният секретар Антонио Гутериш неведнъж се поддаде на руския натиск да отложи и, в крайна сметка, намесата на Русия в бомбардировките така и не бе спомената в ограниченото публично резюме.

3. Путин знае, че Западът избягва риска

И въпреки всичко това Русия не се изправи пред никакви последствия — нито една санкция. Освен възприеманата безнаказаност трябва също да се поучим от два взаимосвързани урока: че Русия не може да бъде засрамена чрез отстъпки и че усещането за безнаказаност служи само за подхранване на повече агресия. Няколко престъпления в Сирия разкриха геополитическото съучастие на Русия повече от използването на химическо оръжие от Асад при най-малко 340 химически атаки от 2012 г. насам. Когато най-малко 1400 цивилни бяха убити в Източна Гута, при атака с нервнопаралитичен газ зарин в близост до президентския дворец на Асад през август 2013 г., именно руска дипломатическа маслинова клонка убеди президента Барак Обама да не предприема наказателен отговор. Това предложение за улесняване премахването и унищожаването на запасите от химически оръжия в Сирия беше ловко разсейване - и администрацията на Обама дори не се усети за това.

През следващите години режимът на Асад беше замесен в над 300 химически атаки, включително в по-нататъшна употреба на зарин. Това, че Обама по-късно каза, че е „много горд“ от решението си да не нанася удари по Сирия след атаката в Източна Гута през 2013 г., подчертава колко откъснато е ретроспективното мислене от реалността на това, което последва в Сирия. Не се заблуждавайте, Русия научава собствените си уроци от глави като тази, в които избягването на риска от Запада превъзхожда всяко налагане на основни норми.

Какво означава това за Украйна

В крайна сметка Русия добре познава миналото на Запада с ограничени възможности да се справи със ситуацията, кратко задържане на вниманието и избягване на риска. Предвид сравнителния успех на нашата политика за подкрепа на Украйна досега, пише авторът, широкоразпространеното възприятие за самочувствие и неотдавнашните разговори за „победа“, които се развиха, може постепенно да отстъпят място на небрежността и да свият още повече нашето внимание.

В крайна сметка това е война в задния двор на Русия, не в нашия. Москва е тази, която играе дългата игра, не ние, защото това е война, която започна преди 8 години, не през февруари 2022 г. Дали политиците във Вашингтон ще бъдат и след шест месеца също толкова фокусирани върху Украйна и микродинамиката на фронтовите конфликти както днес? Едва ли.

Адаптирането на Русия към войната в Украйна може да приеме много форми и най-вече да бъде трудно за прогнозиране. Кремъл вероятно отново ще прибегне към разполагането на по-тежки контингенти от руски и може би дори чужди наемници като удържащи сили. Но най-важното е, че Русия ще се стреми да замрази неспешните фронтови линии и да концентрира ресурси там, където са най-приоритетни. Москва може също да се опита да ускори конфликта на неочаквани места, например отцепилия се регион Приднестровието, за да разсее и предизвика нова несигурност.

Ако Украйна успее да се защити и причини дори по-големи руски загуби, очаквайте Москва да започне да говори за локализирани спирания на огъня – но те ще да бъдат нарушени, посяти с неяснота и дезинформация и използвани първо, за да се даде време за прегрупиране, а след това като претекст за повторно ескалиране. Ако Русия успешно консолидира разширен постоянен контрол в Донбас, нейната способност да инвестира в настъпателна кампания на една фронтова линия наведнъж значително ще се засили.

Колкото и привлекателно да звучи всеки бъдещ призив за деескалиране, трябва да сме напълно наясно с руските намерения и да не повтаряме грешките от Сирия. Ако приемем, че конфликтът ще продължи – поне месеци, ако не и години, но не толкова интензивно, вече трябва да сигнализираме публично какви са нашите цели в Украйна. Неяснотата от наша страна е от много по-голяма полза за Русия, отколкото за Украйна.

Насочвайки се към по-методична кампания на парче, потенциално смесена с „прекратяване на огъня“ и оперативни паузи, способността на Русия да проточи конфликта ще се подобри – оказвайки натиск върху Запада да поддържа изключително скъпа и ресурсоемка програма за помощ за Украйна. Само за два месеца САЩ вече са изчерпали запасите си от Javelin с 33%, а от Stingers с 25%. Без огромен федерален ръст в инвестициите за производството на оръжия, ще минат години, за да се възстанови това, което е предоставено на Украйна. А в ерата на конкуренция на великите сили, това е изключително опасно положение. Всъщност Raytheon, производителят на Stingers, няма да може да произвежда нови системи до „поне 2023 г.“ заради липса на части и суровини, а производството на Javelin е изправено пред подобен график.

Говорейки за конкуренцията на великите сили, САЩ също трябва да признаят, че инвазията на Русия в Украйна се случва в епоха на безнаказаност, която е резултат от години на неоспорим авторитаризъм и престъпна агресия. Преначертаването на червените линии и укрепването на глобалните норми ще изисква дръзки настоятелни действия, поемане на риск и дългосрочна последователност, а от днес всичко зависи от Украйна. За Путин, чието вътрешно положение изглежда е много по-добро, отколкото преобладаващата мъдрост предполага във Вашингтон или Лондон, продължаването напред е единствената възможност.