СЗО: Европейците пушат и пият най-много от всички

Европейците са най-големите пушачи и пиячи в света, сочи доклад на Световната здравна организация, според който по-високите цени на цигарите и алкохола в региона може да помогнат за намаляване на смъртните случаи и заболяванията, които те предизвикват, съобщи Bloomberg.

27% от хората над 15 години в 53-те държави на Стария континент пушат, което е повече от всеки друг регион на света, се посочва в редовния тригодишен доклад на базираната в Женева организация. Населението от над 900 млн. души потребява и средно по 10,6 литра алкохол на човек годишно, като отново изпреварва която и да било друга част на света, става ясно от доклада.

Двата навика са с основен принос за рака и сърдечно-съдовите заболявания, които са причина за 70% от смъртните случаи, а както и за заболявания на дихателната система, изтъкват от СЗО. По-ниските цени пък са свързани с по-високо търсене и с вредните последици за здравето от злоупотребата с цигари и алкохол, добавят оттам.

„Когато погледнете региона като цяло, пушенето и алкохолът са някои от най-важните фактори за стила на живот, които водят до смърт и инвалидност“, заяви на пресконференция в Лондон Клаудия Щайн, директор на подразделението за информация, статистика, изследвания и иновации в СЗО.

Тютюнът е свързван с рака от години, но пушенето увеличава и рисковете за сърцето, сочат проучвания. Употребата на прекомерни количества алкохол пък се свърза с по-висок шанс за развитие на раковите заболявания, включително туморите на гърдата и дебелото черво, както и с със сърдечно-съдови заболявания.

Над половината от мъжете пушат в Армения, Беларус, Украйна, Молдова и Турция, докато употребата на алкохол е най-висока в Молдова, Люксембург, Естония и Чехия, се изтъква в доклада. Швеция, Босна и Херцеговина и Исландия са страните с най-ниско ниво на тютюнопушене, докато употребата на алкохол е най-ниска в предимно мюсюлмански държави като Таджикистан, Турция и Азeрбайджан.

„Поразително е, че употребата на алкохол в европейския регион е най-високата в света“, заяви Анди Хейнс, професор по обществено здравеопазване и спешна помощ в London School of Hygiene and Tropical Medicine. „Чака ни много работа. Донякъде това е въпрос и на ценообразуване“, смята той.

Докладът на СЗО изтъква забележими различия в здравословното състояние на населението в отделните части на европейския континент.

Макар че средната продължителност на живота е нараснала с 5 години между 1980 и 2010 г., за мъжете в Източна Европа тя е намаляла, се подчертава в документа. Продължителността на живота е най-ниска в Русия – 62,8 години, а е най-висока в Израел – 80,1 години. В Киргизстан жените живеят най-кратко – 73 години, докато в Испания средната продължителност на живота им достига 85 години.

Икономическата криза в Испания обаче заплашва да подкопае това преимущество, отбелязват от СЗО. По принцип всяко увеличаване на безработицата с 3% се свързва с почти 5% ръст на самоубийствата и самонараняванията, добавят оттам. Почти една трета от всички безработни в еврозоната са в Испания, а прогнозите са безработицата в страната да достигне около 27% през тази година.

„Ще трябва да следим отблизо икономическото положение в Испания, за да видим дали безработицата ще се отрази върху продължителността на живота“, каза Щайн.

Нивото на душевните и поведенческите разстройства е най-високо в северните държави като Финландия, Исландия и Дания.

Източна Европа е регионът с най-бързо разрастваща се епидемия от СПИН, а в някои източни държави нивото на преждевременната смърт от сърдечни заболявания нараства въпреки общата тенденция, сочат данните от доклада.

Рускините правят по 951 аборта на всеки 1 000 раждания, което е два пъти повече от румънките, водещи класацията на следващите по отношение на прекъсването на бременността, се добавя в документа. От СЗО обаче подчертават, че съотношението на абортите спрямо ражданията в Русия все пак е намаляло 2 пъти спрямо 1993 г.

Франция и Холандия харчат по почти 12% от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване, като това е най-високият процент в региона, докато най-малки са разходите по това перо в Туркменистан – 2,5% от БВП. Според правителствени прогнози САЩ харчат около 18% от своя БВП за здравеопазване.