Кризата в Русия разпали вълна от сливания и придобивания в банковия сектор

Руската икономическа криза води до ръст на сливанията и придобиванията в банковия сектор, след като натискът върху капитала и увеличението на лошите кредити направиха малките банки слаби и уязвими на придобивания, пише Ройтерс.

Но купувачите, изкушени да поглъщат свои конкуренти, рискуват да се изложат на големи загуби в момент, в който достъпът до западните капиталови пазари е затворен заради санкциите вследствие на кризата в Украйна, а рестриктивната парична политика на Централната банка на Русия означава по-високи разходи.

През последните седмици е налице вълнение на пазара на сливания и придобивания сред 100-те най-големи руски банки по активи, след като по-слабите трезори търсят инвестиции, а по-силните – искат да увеличат пазарния си дял.

Акционерите на B&N Bank – една от най-големите 20 банки в Русия, решиха да закупят контролния пакет акции в конкурента MDM Bank, а собственикът Credit Bank of Moscow иска да се сдобие с мажоритарния дял в Uralsib.

Bank Vozrozhdenie също води преговори за сливане с Absolut Bank, a Promsvyazbank обяви намеренията си да търси растеж чрез придобивания.

Всеки един трезор поема риск в текущия икономически климат, характеризиращ се с рязката обезценка на руската рубла през 2014 г. и срива в цените на петрола на глобалните пазари.

„Сливанията и придобиванията винаги носят риск за изпълнението и риск за качеството на активите. Виждали сме, че подобни рискове изкристализират при някои от придобиващите“, коментира анализаторът в JPMorgan Алек Кантарович.

Възможни цели за перспективните купувачи са по-слабите банки, които се нуждаят от капитал или тези с добри фундаменти, които са атрактивни заради тяхната подцененост.

Активите на банковата система спадат със 7% от началото на годината до 1 юни, след като кредитните портфейли се свиха, а делът на просрочените заеми нарасна до 5,8% за корпоративното банкиране и до 7,4% за ритейл банкирането, сочат данни на Централната банка на Русия.

Президентът Владимир Путин иска банките да продължат да кредитират, за да помагат на икономиката. През юни той каза, че правителството трябва да помисли за нови мерки към капиталовата подкрепа за 17,5 млрд. долара, предоставена миналата година.

Централната банка увеличи основната лихва до 17% през декември, за да спре драматичния спад на рублата, която се стабилизира оттогава. Но лихвите по кредитите остават високи, въпреки че финансовата институция вече смъкна лихвите до 11,5%.

В Русия функционират около 750 банки – по-малко от 900-те, когато Елвира Набиулина пое Централната банка на Русия през 2013 г. и започна прочистване на сектора.

Дългов време анализатори коментираха, че банките са твърде много, а директорът на втората по големина руска банка VTB заяви в едно от последните си интервюта, че смята, че около 500 от тях може да напуснат пазара в следващите пет години.

Средните по размер трезори са по-активните при придобиването на своите конкуренти, включително и чрез инициирана от държавата нарочна финансова подкрепа, която нарасна, тъй като икономическата среда се влоши.

Otkritie пое контрол над Trust Bank при подобен начин, след като бе спасена през 2014 г. B&N Bank придоби редица по-малки банки, като част от спасителните им планове през миналата година.

Най-голямата банка – Sberbank, се дистанцира от активността на пазара на сливания и придобивания, а VTB все още е в процес на интегриране на спасената банка Bank of Moscow.

Sberbank и VTB биха спечелили малко от нови покупки, тъй като те вече доминират на руския пазар.

При придобивания на банка, която вече е получила финансова помощ, може да възникне риск нужната сума за покупката да бъде по-голяма в сравнение с първоначалните очаквания, но централната банка дава пари на банката, която извършва преструктурирането. За допълнителни сливания и придобивания обаче купувачите трябва да се справят сами, ако изникнат непредвидени разходи.