Икономиката на Русия в графики

С изострянето на конфликта между Русия и Украйна и инвазията на руските военни в Украйна на фона на разрастващата се хуманитарна криза ЕС, Великобритания и САЩ започват да въвеждат широкообхватни санкции. Тези санкции варират от замразяване на активите на физически лица и забрана за достъп на руски банки до Обединеното кралство и Съединените щати до забрана на руски инвеститори да търгуват с облигации на ЕС.

В енергийния сектор Германия влезе в заглавията на вестниците, като замрази процеса на сертифициране на „Северен поток 2" след агресията на Русия. Тази инфографика на Statista, базирана на актуални изчисления на Института за световна икономика в Кил, показва кои търговски санкции от страна на Запада биха засегнали най-тежко руската икономика. Според нея спирането на търговията с природен газ би имало най-сериозно въздействие.

Според симулациите на Института за световна икономика в Кил (IfW) брутният вътрешен продукт на Русия би спаднал с почти 3%, ако бъде спрян целият внос и износ на газ. Само през 2020 г. Русия е произвела около 639 млрд. куб. м природен газ - количество, което отстъпва само на САЩ. Приблизително една трета, или 197 млрд. куб. м от това производство, се изнасят, което я прави най-големият износител на този ресурс.

Тя е и третият по големина производител на суров петрол в света, което обяснява спада от 1,2% на БВП, ако бъде въведено пълно спиране на вноса и износа на "черно злато".

Въпреки че спирането на износа на газ, в частност, би повлияло на цените на енергията в ЕС в краткосрочен план, изследователите от IfW са уверени, че последиците за западния свят биха били минимални в дългосрочен план.

„Нашите изчисления имат примерен характер, но те ясно показват, че средносрочните икономически последици от търговското ембарго биха засегнали Русия много по-силно, отколкото западните съюзници", казва Хендрик Махлкоу, изследовател в областта на търговията в IfW Kiel.

Въз основа на данни от World Integrated Trade Solution (WITS), търговски софтуер на Световната банка, най-важният експортен партньор на Русия до момента е Китай с дял от 13,4% от целия износ. На второ място се нарежда Нидерландия. Това вероятно се дължи на така наречения Ротердамски ефект. Например Ротердам, като най-голямото европейско пристанище, се появява като дестинация в много търговски статистики дори ако стоките просто се разтоварват там и след това се транспортират нагоре по Рейн към Германия или през Ламанша към Англия.

Последните данни подчертават и значението на търговските отношения между Русия и Германия - Русия е изнесла за Германия предимно суров петрол и природен газ на стойност 19,4 млрд. евро - това съответства на 59% от целия германски внос от Русия. Русия също така доставя на Германия метали, петролни и коксови продукти и въглища.

Други важни експортни пазари за Русия са Беларус, Турция, Южна Корея, Италия и Казахстан. От друга страна, делът на руския износ за Обединеното кралство и Съединените щати е едва 3,1%.

А според вече недостъпен доклад на руската централна банка, запазен в интернет архива Wayback Machine, към 30 юни 2021 г. Китай е най-големият чуждестранен държател на резервите на руската централна банка. 13,8% от общия размер на резервите на Русия, държани в злато и чуждестранна валута, се намираха в Китай, приблизително същият е делът на активите, държани в китайската валута юан.

Най-големият дял от резервите е този, който се държи в самата Русия - под формата на злато, съставляващо 21,7% от резервите. С напредването на санкциите срещу нейната централна банка това означава, че Русия вероятно ще продължи да разполага с около една трета от силните си понастоящем резерви на стойност 630 млрд. долара чрез местно злато и китайски юани. Местонахождението на други 10% от резервите не се уточнява от доклада, а 5% се държат от международни финансови институции.

Страните от ЕС, заедно с Великобритания, САЩ и Канада, в събота пристъпиха към замразяване на намиращи се под тяхна юрисдикция активи, свързани с руската централна банка. Според последния доклад около 25% от международните резерви на Русия се държат във Франция, Германия и Австрия. Общият размер на резервите, държани в евро, възлиза на около 32%.

След дедоларизацията на резервите на Русия през последните години доларовите активи съставляват само около 16% от руските запаси. Към миналата година САЩ държаха само 6,6% от резервите на Русия, а останалите доларови резерви са държани на други места. В Япония е обратното, тъй като страната държи повече руски резерви (10%), отколкото са в нейната валута. В понеделник Япония заяви, че също координира действията си с Г-7 за налагане на санкциите срещу руската централна банка.

Повече от три четвърти от резервите на руската централна банка са активи в чуждестранна валута. Около половината от тях са ценни книжа в чуждестранна валута, като например държавни облигации, които никога не напускат страната, в която са емитирани. Около 25% са обвързани с чуждестранни национални банки, частни чуждестранни банки, Банката за международни разплащания и МВФ. Освен приблизително 20-те процента, държани в злато, допълнителни малки суми съществуват в резервни активи на МВФ под формата на Специални права на тираж, държани за Русия от МВФ, и обратни репо-сделки, които Русия е продала, но има договор да изкупи обратно.