Може ли Китай да измести САЩ като първа икономика в света?

Огромна част от британците, германците, испанците, канадците, французите, поляците, австралийците и южнокорейците вярват, че Китай е в състояние да се превърне в икономическа свръхсила и да измести САЩ от първото място. Според някои обаче това вече се случва, пише BBC.

Въпреки суровините и материалите, които Китай внася от Африка, само една шепа африканци вярват, че Китай ще измести САЩ от икономическата и политическата сцена. Скептични относно устойчивия икономически растеж на Китай са и в страните от Близкия Изток и част от тези в Южна Америка. Руснаците са на различни мнения заради сложните исторически взаимоотношения както с Китай, така и със САЩ.

Това са само част от интересните резултати относно това дали Китай ще се превърне в икономика номер едно в света, показва проучване на Pew Research, проведено сред 38 хил. души в 39 страни в периода март-май тази година.

44% от американците посочват Китай за най-мощната икономика в света. 39% от тях обаче мислят, че това е собствената им страна.

Кой е прав в крайна сметка? Европейците, които вече свалиха шапка на силната китайска икономика, или африканците, чиито ресурси Китай използва, но и които вярват, че Америка никога няма да бъде свалена от върха?

Скептицизмът на африканците относно икономическия растеж на Китай изглежда оправдан поради две причини. Първо, американската икономика бавно и постепенно се възстановява, а очакванията са, че тя ще расте все по-бързо. И, второ, икономическият растеж на Китай може да се забави рязко.

На друго мнение е Международният валутен фонд (МВФ). Миналата седмица той потвърди прогнозата си за ръст на китайската икономика от 7,75%, макар да признава, че съществуват рискове тя да се свие. Припомняме, че в своя доклад МВФ посочва рисковете, на които Китай трябва да обърне сериозно внимание. Основен приоритет пред правителството в краткосрочен план трябва да бъде овладяването на кредитния растеж и предпазване от поемането на допълнителни рискове във финансовия сектор.

Само за четири години „социалното финансиране“, както МВФ нарича неофициалните кредити на правителството, които ние малко или много можем да наречем кредитиране на частния сектор, се увеличи от 70% до 200% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай. Участници в тази кредитна експлозия бяха нерегулираните „сенчести банки“, които допускат орязване на част от задълженията на кредитополучателите, когато кредиторите преценят, че те не са в състояние да се издължат. Докладът на МВФ също показва, че за страна с нисък дял на БВП на глава от населението вътрешният кредит в Китай като процент от БВП е наистина висок.

Задлъжнялостта в частния сектор е по-висока в сравнение с тази на частния сектор в САЩ и Германия, където БВП на глава от населението е осем или дори девет пъти по-висок. Това е така и в сравнение с другите бързо развиващи се икономики като Малайзия, Виетнам, Бразилия, Русия и Индия.

От това можем да направим извода, че през последните години икономическият растеж на Китай е подхранван главно от кредитната активност. Китайското правителство и централната банка обаче разбраха, че разхлабената кредитна политика може да бъде опасна и обявиха своите планове за овладяването й.

Обаче ако кредитната активност вече не генерира ръст за китайската икономика, то какво би могло да го задвижи?

Причината за кредитния бум в Китай бе рязкото нарастване на големите инвестиционни кредити. Според данните на МФВ делът на инвестициите е 50% от БВП – много повече, от която и да е развита или развиваща се страна. Историята обаче не познава някога бум в кредитирането да е влошил положението.

Това, което Китай трябва да направи, е да стимулира потреблението. В момента то има рекордно ниски стойности като дял от БВП в сравнение с развитите и развиващите се икономики. Китай трябва да съумее да промени модела си на икономически растеж от прекомерните инвестиции към стимулиране на потреблението. Това е едно от икономическите предизвикателства на нашето време, защото Китай е двигател на световния растеж, а това е от изключително значение не само за китайския народ, но и за всички нас.