Развиващи се пазари, подгответе се за промяната в паричната политика на Фед!

Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Преди 1971 г. централните банки държаха долари, защото смятаха, че те могат, ако е необходимо, да бъдат разменени за злато – гръбнакът на системата на фиксирани валутни курсове. Но след като под засилен натиск президентът Ричард Никсън скъса нишката между златото и долара, валутните курсове започнаха да се колебаят много повече от преди.

За централните банки, търсещи безопасен актив, в който да формират резервите си, изведнъж стана ясно, че големите запаси от американски долари (или което е същото – ако държат американски облигации) са най-доброто решение. Днес обемът на доларите, държани доброволно като резерви, е много по-голям от този през 1971 г. Частните инвеститори също приемат американските пари като сигурно убежище.

Доларът задържа своето надмощие в търговията и международните финансови транзакции пред останалите валути. Заедно с това в световен мащаб обемът на тези транзакции продължи да се увеличава. Конкурентните валути придобиха ролята на противник „тежка категория“, но само за да отстъпят, след като икономическите условия в страните им са влошиха още повече. Помислете за йената и еврото. Следващият претендент ще бъде китайският юан. Но кой ли пък иска да залага срещу икономическата и финансовата стабилност на Китай през следващите две десетилетия?

В края на краищата обещанието на Америка е, че можете да вземете парите си и да си отидете вкъщи. Или да пазарувате в САЩ – купете си каквото пожелаете, докато все още това е законно. Възможността да заменяме пари за стоки е свойство на всяка резервна валута. Ето защо е малко вероятно другите видове валути като специалните права на тираж (СПТ) на МВФ, например, да заменят долара.

Несъмнено това означава, че останалият свят все пак е изложен на влиянието на паричната политика на САЩ. Когато американската парична политика е хлабава, ниските лихвени проценти насърчават приливите на капитали навсякъде – тенденция, която да разшири кредита в много други икономики. Когато САЩ затегнат паричната си политика, високите лихви ще предизвикат отлив на капитали от развиващите се пазари.

Това е истинската действителност. Най-добрият начин да се подготвим е да намалим кредитната активност в периоди на подем, да не позволяваме на домакинствата и фирмите да заемат твърде много и да установим високи капиталови изисквания за всички банки и другите финансови институции.

Миналия месец Фед изненада пазарите, като реши да не променя курса на програмата си за количествени улеснения. Но това действие повдига редица неизвестни пред останалите икономики – не знаем с точност кога Фед ще затегне паричната си политика. Затова – бъдете готови!